Останах си онази тишина,
която свила е гнездо в сърцето ми.
Там думите с опърлени крила
от пепелта възкръсват като феникси.
Онази моя тишина,
която устните ти пари до обичане.
Горяла в пламъка на любовта,
вода мълчана, очакваща наричане.
Останах си онази тишина,
спотайвала се тихо в бели сънища.
Намерила утеха във нощта,
събудила се за едно завръщане.
Ще си остана тишина.
Понесла своята любов на кръста си,
изпитала до болка що е самота.
Тишина...
в която мога само да възкръсна.