автор: libra

празна е сега
не остана никой в къщата,
но тогава аз живеех на двора
в градината
навита на няколко пръстена..
диви рози покриват сега вратата,
под прозорците и пълзят бръшляни,
тихо ромоли водата
и се спуска се на водоскоци
прескача камъни,
искри и покрива с роса тревата
и отива надолу надолу
в далечината..
аз тогава живеех на двора в градината
пазех си къщата
и си спомням колко добри хора минаваха покрай мене,
добри хора,
но никой не каза добра дума..