автор: ivliter

Писмо ми праща есента
по лист отронен от върха
на стария висок чинар.
Прочитам в жилките му аз
изгубена завинаги любов
и белези от тъжната раздяла
забиват стон в душата безутешно.
В дъха на есента дъха си вливам
и надълбоко болката ѝ в мен отеква.
В света така е отредено,
на всяко нещо идва краят–
довиждане до следващия ни живот
или до следващата есен.