автор: tearfly

ето ръцете остават ми празни
пръстите дните броят
все по човешки и все по-напразно
ми изчезва дъхът
гонят се улици, сменят луната
зъзнат очите от студ
а по чевръстите луди безпътици
белег от тебе видях
в малко затишие
уж в безтегловност
чакам телефонния звън
ала небето ме гледа дъждовно
и тревожно мълчи
сядам под стряха с теб споделена
малко прилича на дом
в мен те усещам
а тъгата гореща
влиза в сърцето ми с взлом
чакам до утре възможното щастие
да ме отмъкне оттук
миг преди да докосна ръцете ти
се събуждам от сън