автор: Bademche_80

Гасне кротко слънце ясно
в напукана и хладна длан.
Болка парещо-прекрасна
ражда порив пожелан...

Гасне кротко слънце ясно
в напукана и хладна длан.
Болка парещо-прекрасна
ражда порив пожелан...

Облаци над ведро време
трупат мисли неродени.
Завистта на страх и време
в тях се блъска устремена...

Вият страшно ветровете -
спи светилото на длан.
Огън крие нежно цвете
за бедата жертвен дан...

Тръпне златото в лъчите -
мрак умира в час потаен.
Мигар плаче без очите
вестоносецът незнаен!?

Ядно стисната десница
път за изгрева отвори.
В сянката на бяла птица
светлината проговори...

28.12.2018 г.
Бадемов Цвят