ХуЛите » произведение "Звездният скелет на сърцето"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 547

ХуЛитери: 4

Всичко: 551

Онлайн сега:
:: malovo3
:: Icy

:: durak

:: LeoBedrosian

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Звездният скелет на сърцето

автор: mariq-desislava

Чакам те под кротките лапички на тъмното
да се извиеш като мълния върху лунното легло -
кръгъл като денонощие,
вирнал нос като облак нацупен.

Все пак ще стигнеш до мен преди да започнат
да ръмжат реките и да повдигат водите си тъжни.
Ще легна по корем в небето
и ще събличам от себе си звездите.

Няма начин да не дойдеш тогава -
внезапен,
замръзнал
и бял,
по-невъзможен от белег,
по-блед от разплакан фонтан.

И в тази водоравна окончателност
ще засветиш под кожата ми като стихотворение.

Публикувано от anonimapokrifoff на 06.01.2019 @ 07:49:20

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
mariq-desislava

Авторът не желае да се оценява произведението.

Отпечати текста

23.04.2024 год. / 13:27:10 часа

добави твой текст

"Звездният скелет на сърцето" | Вход | 13 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Звездният скелет на сърцето
от tearfly на 11.01.2019 @ 16:56:56
(Профил | Изпрати бележка)

... прочетох диагонално предходните коментари, трябва да си призная, че не изпитах такова чувство за "еротика", на първо четене текстът ми подейства като звездна супа :) т.е. - когато човек е гладен за определено нещо и когато го види, го изгълтва с най-големите си припрени глътки/хапки, за да облекчи и изпълни вместимостта на "стомахчето" си, при мен понякога са повече от едно :)
... ето сега го чета отново - сластна звездна супа, ще си сипя отново... много нежно...

Бон апети и на останалите читатели!

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 11.01.2019 @ 18:48:03
(Профил | Изпрати бележка)

Прочела си небето ми брилянтно и си пъхнала няколко звездички в скута ми.:)

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от michi-san на 10.01.2019 @ 13:43:09
(Профил | Изпрати бележка)

поне от 5 год. не бях те чел,защото много рядко влизам тук - удоВОЛстие си ми и то не само заради зодията "Телец"! Ще намеря време и ще погледна и назад...за заглавията със сигурност,но и те, сами по себе си, са себедостатъчна поезия/не го приемай като пренебрежение,а като комплимет ,ха-хааа/

Re: Звездният скелет на сърцето
от michi-san на 10.01.2019 @ 13:51:27
(Профил | Изпрати бележка)

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 10.01.2019 @ 18:17:06
(Профил | Изпрати бележка)

Драго ми е да те срещна след толкова дълго отсъствие.:) Ти опровергаваш теориите - ние, везните, най-много се разбираме с близнаци, водолеи и лъвове, с рогати много-много не мелим.:)))

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от michi-san на 20.03.2019 @ 10:24:59
(Профил | Изпрати бележка)

Апокриф за бавното обичане

Когато Господ беше с плитки от мъгла -
заключеник в светли окови,
поройният мъж изгрява нощем
като сеяч на небе ,
като подпирач на небесни кьошета
върху семенце от облак
и с бодливите юмруци на п(р)оваленото време,
с бамбуковите пръсти на желанието
държи Ключ за дъжда.
Хищен дъжд,който зрее в душата ми.
Чува бавният вик на Земята
и когато дъждът падне на колене
тръгва …
в посока обратна на сълзите
към Пепел от протегнато очакване.
При Летният корен на есенното тяло,
при Ускорителя на есенния пулс,
където глезенът на Лятото свършва като ядосан бонбон.
И настъпва завършен покой,
рестартиране на душата,
свят за прегръщане,
алхимия на екстаза,
еуфория с любовен механизъм.
Появява се адреналин за напреднали,
аеродинамика на липсата,
обяздване на сенките,
откъснат залез
и Здрач по тялото.
Музика от Здрач разлюлява ума…
репетиция за апокалиптичен залез
и зазвучава инцидентна музика,
грижливо съхранявана буря,
жигосана рапсодия с ветрове за помилване
….амбитус…
И се явява
Минорната жена с мажорно лице,
с психотронно огърлие,
с опитомена утроба – тунел пълен с ангели.
Следва зас/т/ъмнение…
при(с)тихване…
затръшване на сърцето
и самопризнания на закарфичената пеперуда:

„Късно е за умиране!
Животът е седнал на пейка.
Смъртта- орисница
е асансьор към консервирания Ад,
белег от тишина в дерайлирали днил”

…дукха…

Упражнения за живот и смърт
…екстрасистолия…
Упражнения за живот и смърт
…вечности за преобръщане…
Упражнения за живот и смърт
…любов в мащаб 1:30…
…наежена любов…
…бодлива любов…
…токсична любов…
…извънпланетарна любов…
…любов срещу дъжда…
Упражнения за живот и смърт
…евтаназия на чувствата…
…трепанация на чувствата…
…анатомия и формула на страстта…
Упражнения за живот и смърт -свиреп любовен шок.
Преди нищо, след всичко – от никога те обичам.
До крясък!
Няма те!
Оттатък -
шепнещи присъствия,
звезден бяс,
неродена в дъждовен понеделник
в огледален свят.
Все повече те искам
на 29 години!
Есенен мирис са
твоите очи,
продрания разум,
гръндж изкуплението,
недораслистените истини.
Бъди ми глътка сняг с трохи от вятър,
полет над космическо гнездо,
отпечатък от небе по зимните ми рани,
светлината на тъмата!
Бъди ми
живот с изглед към отсечения дънер на небето,
Укротителката на безкрая,
дактилоскопия на момчешките въздишки!
Бъди ми
Човек до доказване на противното,
пламъче за дрезгави души,
житие на окования огън,
зелената трева на пустинята,
акапела за изпокъсан вятър!
Бъди ми
преводачката на мълчание,
сърдечен арест,
революция на разума,
разпънато Слънце в зениците на котката,
огледало за многократна употреба!
Бъди ми
порта за никъде,
дълго отлагана присъда,
талант за обичане,
Сътворението на сълзата,
нежните пръсти на камъка-живот!
Бъди ми
криволичене по склона на поникнало сърце!
Бъди ми
широко затворени обятия,
приют за уморени стихове,
простудените сънища,
рецепта за неумиране,
корените на водата,
тъмното преддверие на светлия ми силует,
отвързано слънце по брега на устните,
крилете на обърнати нагоре корени,
пазва пълна с есен,
трафикант на чувствата
или трафик на идеи за влюбено живеене!
Бъди ми
не пожеланата бездна на ближния,
гнездо от сънища,
ехото на плътта,
белег от слънце,
съзвездие в пропуканото небе!
Бъди ми фрактура на душата!

Бъди ми :
” Да спи Бог под камък!”

Напускам себе си и влизам в теб,
Небе, отложено за после.
Аз, който не издържах звездите,
сега познах бръсначите на Бездната.

още коментари...

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от michi-san на 20.03.2019 @ 10:50:18
(Профил | Изпрати бележка)

ЕТО ПРЕРАБОТЕНО И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ,СЛЕД КАТО ВИДЯХ НАЙ-НОВИТЕ ТИ ЗАГЛАВИЯ:

АПОКРИФ ЗА БАВНОТО ОБИЧАНЕ

Когато Господ беше с плитки от мъгла -
заключеник в светли окови,
поройният мъж,Ездачът на слънцето ,
изгрява нощем
като подпирач на небесни кьошета,
като сеяч на небе ,
като кост от небесна трева
върху семенце от облак
и с бодливите юмруци на п(р)оваленото време,
с бамбуковите пръсти на желанието
държи Ключ за дъжда.
Хищен дъжд,който зрее в душата ми.
Чува бавният вик на Земята
и когато дъждът падне на колене
птицовалежът тръгва …
в посока обратна на сълзите
към Пепел от протегнато очакване.
Да влезе под кожата на пролетта
при летният корен на есенното тяло,
при Ускорителя на есенния пулс,
където глезенът на Лятото свършва като ядосан бонбон.
И настъпва завършен покой,
рестартиране на душата,
свят за прегръщане,
алхимия на екстаза,
еуфория с любовен механизъм.
Появява се адреналин за напреднали,
аеродинамика на липсата,
обяздване на сенките,
откъснат залез
и Здрач по тялото.
Музика от Здрач разлюлява ума…
репетиция за апокалиптичен залез
и зазвучава инцидентна музика,
грижливо съхранявана буря,
жигосана рапсодия с ветрове за помилване
….амбитус…
И се явява
Минорната жена с мажорно лице,
с психотронно огърлие,
с опитомена утроба – тунел пълен с ангели.
Следва зас/т/ъмнение…
при(с)тихване…
затръшване на сърцето
и самопризнания на закарфичената пеперуда:

„Късно е за умиране!
Животът е седнал на пейка.
Смъртта- орисница
е асансьор към консервирания Ад,
белег от тишина в дерайлирали днил”

…дукха…

Упражнения за живот и смърт
…екстрасистолия…
Упражнения за живот и смърт
…вечности за преобръщане…
Упражнения за живот и смърт
…любов в мащаб 1:30…
…наежена любов…
…бодлива любов…
…токсична любов…
…извънпланетарна любов…
…любов срещу дъжда…
Упражнения за живот и смърт
…евтаназия на чувствата…
…трепанация на чувствата…
…анатомия и формула на страстта…
Упражнения за живот и смърт -свиреп любовен шок.
Преди нищо, след всичко – от никога те обичам.
До крясък!
Няма те!
Оттатък -
шепнещи присъствия,
звезден бяс,
неродена в дъждовен понеделник
в огледален свят.
Все повече те искам на 29 години –
Мария, която чете небето !
Есенен мирис са
твоите очи,
продрания разум,
гръндж изкуплението,
недораслистените истини.
Бъди ми глътка сняг с трохи от вятър,
полет над космическо гнездо,
отпечатък от небе по зимните ми рани,
светлината на тъмата!
Бъди ми
живот с изглед към отсечения дънер на небето,
Укротителката на безкрая,
дактилоскопия на момчешките въздишки!
Бъди ми
Човек до доказване на противното,
пламъче за дрезгави души,
житие на окования огън,
зелената трева на пустинята,
акапела за изпокъсан вятър!
Бъди ми
преводачката на мълчание,
сърдечен арест,
революция на разума,
разпънато Слънце в зениците на котката,
огледало за многократна употреба!
Бъди ми
порта за никъде,
дълго отлагана присъда,
талант за обичане,
Сътворението на сълзата,
нежните пръсти на камъка-живот!
Бъди ми
криволичене по склона на поникнало сърце!
Бъди ми
широко затворени обятия,
приют за уморени стихове,
простудените сънища,
рецепта за неумиране,
корените на водата,
тъмното преддверие на светлия ми силует,
отвързано слънце по брега на устните,
крилете на обърнати нагоре корени,
пазва пълна с есен,
трафикант на чувствата
или трафик на идеи за влюбено живеене!
Бъди ми
не пожеланата бездна на ближния,
гнездо от сънища,
ехото на плътта,
белег от слънце,
съзвездие в пропуканото небе!
Бъди ми фр

още коментари...

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 09.11.2023 @ 08:22:17
(Профил | Изпрати бележка)

Прекрасно е, отвсякъде.:)

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от xubavka на 09.01.2019 @ 14:32:35
(Профил | Изпрати бележка)

Много е хубаво!

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 09.01.2019 @ 16:15:19
(Профил | Изпрати бележка)

Нямам представа дали е хубаво, но мъжа за когото е писано със сигурност е.:)

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.01.2019 @ 00:17:48
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/

Междузвездна еротика... :)Красиво е!
{}

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 09.01.2019 @ 13:54:38
(Профил | Изпрати бележка)

Това се казва формулировка - Падме Амидала отвръща на удара на Анакин Скайуокър.:)

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от daro на 08.01.2019 @ 07:42:50
(Профил | Изпрати бележка)

Когато плътта се осъзнае и се почувства като част от свещеното, то е съвсем естествено, че ще закопнее за прегръдка... ще положи шията си за ласка под небесната завивка.

В този миг, тя вече е избрала, кой, как и какъв ще дойде, за да засвидетелства
красотата на невъзможното случване. :)

...(.)

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 08.01.2019 @ 09:28:14
(Профил | Изпрати бележка)

Истинската, духовната любов деца не ражда и не се нуждае от плътско удовлетворение - тя те намира, за да се осъзнаеш.{}

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от libra на 06.01.2019 @ 19:20:22
(Профил | Изпрати бележка)

то и по гръб да легнеш :) няма начин да не дойде :))) ох шегувам се, усеща се еротика тук, а тя действа подсъзнателно, направо гледам даже дошъл е вече :)))))))) трябваше да е в раздел еротика стихото
поздрав и извини ме, че ми е смешно :) ама мен хич ме няма по любовните истории, та за това :)

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 06.01.2019 @ 19:41:21
(Профил | Изпрати бележка)

Той отдавна е дошъл, но на мен детайлите винаги са ми комични, защото гледам общото.:)

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.01.2019 @ 13:48:11
(Профил | Изпрати бележка)

Но дълъг е пътят, когато вихрите на внезапно разгневеното Невъзможно преоткрият своята разюзданост и всячески препъват стремителния порив на духа ми към теб. Прескачайки от снежинка на снежинка, от въздишка на копнение, все още търся и се лутам, но крилете натежават и се свличат. Бурите не спират да бичуват все по-малко оставащите ни дни и оная свирепо шепнеща пелена на забравата ще се стовари върху неукрепналите кокичета на мечтите ни. Но дали пък и ние някога ще посрещнем светлооранжевото озарение на два сливащи се хоризонта? В някоя друга вселена, в някое друго топло тъмно, в някое друго, но сбъдващо се "може би"...

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 06.01.2019 @ 15:05:07
(Профил | Изпрати бележка)

Скелети на паяжини се лепят по кожата ми като лепкави наметала. Блатни жаби, големи колкото юмрук, се издуват и кряка в мрака. Въздухът ме покрива като нежелана кожа. Но аз се връщах на това забравено място отново и отново. Всеки ден се озовавах все по-дълбоко и по-дълбоко в неговото топло и мокро сърце. И точно когато, ден след ден, мочурището се беше превърнало в храм за мен, тогава ти се появи в моя свят. Първо беше само прошепната дума. После - пърхане на криле над главата ми. Ден или два след това името ми беше произнесено. То ми прозвуча странно, неразпознаваемо - защото никой никога не ме беше наричал по име. След това полюшваща се фигура се приближи сред дърветата и раздвижи леко мъглата. После - крилото и носещото се във въздуха сребърно перо - лека-полека, малко по малко, докато накрая седнах на един кален пън насред малка полянка. Опияненият въздух пресушаваше тялото ми, главата ми, ръцете и очите,
които бяха уморени и ме боляха. И аз осъзнах как въздухът се раздвижва слабо като от лек удар и вдигнах глава - мисля, че повеят, който тя раздвижи, беше хладен и с небесна отсянка. Ти дойде от меките забранени движения на тази сянка само за миг - твърде кратък миг - крадец на моето сърце. Потопена в кобалтова светлина, ти се носеше пред мен. Ударите на крилата ти усещах в дробовете си, раздвижваше гнезда и крехки черупки, и паяжини, и черепи, и кожи около мен. И при това посещение ти ми промълви сладко. Ти ми промълви:
- Не се страхувай, аз съм изпратен при теб, за да те пазя.
И аз седнах отново на калния пън сред малката поляна и сложих глава в ръцете си, и се чувствах уморена, и ме болеше, и бях опиянена. Поглеждайки отново, полянката беше както преди - тъмна и страшна - и това, което приличаше на падащ нож, въртящ се над мен, се насочи към сърцето ми. Сребърно перо прониза плата на моята риза.{}

]

RE: Звездният скелет на сърцето
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 06.01.2019 @ 12:23:50
(Профил | Изпрати бележка)

Е-ха! Възхитително! Принесе ме в друга реалност, отваряйки душевността си!
Поздравления, Мари-Дес! Знаеш как да провокираш чуждото въображение!

RE: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 06.01.2019 @ 14:34:27
(Профил | Изпрати бележка)

Не познавам друг начин на писане освен този, за жалост.:)

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от rady на 06.01.2019 @ 11:38:22
(Профил | Изпрати бележка)

Някаква скрита, деликатна еротика има в думите ти! Ако има такова определение "духовна еротика", това стихо ми изглежда точно това...

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 06.01.2019 @ 12:03:20
(Профил | Изпрати бележка)

И аз не знам дали има такова определение, но звучи съвършено, също като него, който държи луната в ръцете си.{}

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от Kanegan на 06.01.2019 @ 11:15:12
(Профил | Изпрати бележка)

Винаги ми е приятно да се отбия и прочета Мари- Дес!Пленяваш с вълшебни сравнения, с вселенски разнообразни чувства и всяка дума и ред са обич от сърцето ти!!!

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 06.01.2019 @ 11:37:46
(Профил | Изпрати бележка)

Винаги е удоволствие да усетиш, че си разбран.{}

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.01.2019 @ 09:43:49
(Профил | Изпрати бележка)

...тия лапички на тъмното ми легнаха на сърце :)

(тъмнината като домашен любимец е утеха при дългите очаквания)

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 06.01.2019 @ 10:23:25
(Профил | Изпрати бележка)

Да, но е и зъбата и много яде, не мога да я прехраня.:)

]

Re: Звездният скелет на сърцето
от Angelche на 06.01.2019 @ 09:19:39
(Профил | Изпрати бележка)

Невъзможната сбъднатост, където всичко започва с любов
и свършва с любов!

Re: Звездният скелет на сърцето
от mariq-desislava на 06.01.2019 @ 10:21:36
(Профил | Изпрати бележка)

Как ме разчете само - от упор и без заобикалки.:)

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а