автор: Angelche

Изтърка подметките, премина по пътя.
Вече си с боси крака.
А беше ни трудно, вървяхме по хълма
и гонехме всяка мечта.
Звездите изгаряхме, страхувах се в тъмното,
ти бе до мен, продължих да вървя.
По склона се спускахме, повлече ни стръмното,
ти ръката ми удържа.
Сега си премръзнала, одърпана, стара и боса.
За жалост времето не мога да спра.
Изпускам ръката ти, напред се забърза
стрелките бягат, да се слеят в една.
Любовта и всичко добро от теб ще запазя,
нека лошото да остане назад.
Ще помня, че беше до мен, че ме пази
…знам животът е тих кръговрат.
Сега тя е готова. На старта.
Млада и хубава. С хъс всичко да промени.
Новата тя е, ти Старата
…изпускам ръката ти…часът е дванайсет
…нека да продължим.