Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 202
ХуЛитери: 4
Всичко: 206

Онлайн сега:
:: ivliter
:: Marisiema
:: AlexanderKoz
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЖадният
раздел: Разкази
автор: yserd

Народен човек беше дядо ми, та обичаше и ракийка да си попийва. Всяка година почервенееше ли сливата, хубаво като натежи, зарязваш всичко и идвай да друсаме, та гледай после какви ферментации, какво чудо... Винаги помагах на стария, и сливата отръсквахме, и гроздето обирахме.
Плодът се събира в големите бурета, отделя се малко за компот, за зор-заман, както се вика, и се почват сметките - колко захар да сложим, колко дни ще бъркаш, на какъв въздух трябва да престои, та дорде стане лютийката. „Хубава ракия не всеки може да направи! Иначе реда всички го знаят!“ - редеше дядо и се смееше. Аз лично не съм много по тез традиционни занимания, но обичах да му помагам. И му берях плода, и дърва му пренасях, а като се поизпотя ще ми кресне да се наметна с нещо. Патил е старият, все си мислех, щом така настоява. То, че лесно се изстива, така е, ама кога си по-млад кръвта ти ври, та за изстиването ли ще мислиш първо? Бая пукница се направи през годините. Вечер старият си сипе в една чашка и муца туршийка. И така, доде изгледа новините и спортните канали. Друго не му трябваше. Аз, седна някой път при него, изям му карфиола, изям си и вечерята, пък като ме хванат карастанчовите, място не мога си намеря, а той продължава кротко да си мези и да си мези... Голям покой, голям мир. И като се сетя хубаво ми става...
Дядката, обаче, след някоя-друга година ни напусна. Мъка и чернило пред очите. Що рев изревах, само аз си знам. Отиде си старият, ракията му остана, та я преляхме в големи шишета по десет литра и хайде в таванското горе. Сипваме си само по празници, и то по тез семейните като Рождеството и Въскресението, че му бяха любими - нали се събираме всинца. И сватба правих, не я пипнахме ракията му. Друга имаше.
Та дойде и таз година ред да запалим бъдника и да седнем на маса. Цялата фамилия сме - майки, бащи, баби, стринки, чичовци, братовчеди, а бе всичките! Страшно ядене, страшна трапеза. Сетихме се тогава да си сложим и от дядовата лютня да почетем покойника, хем. Мен пратиха в таванското да пресипя от голямата бутилка в по-малка. И да видиш настроение след това! Аз самият си сипах три пъти. Пийваме, смеем се, по едно време и подаръци си разменяме. В нашата къща така правим от край време - подаръците още на Бъдни вечер се раздават, кога сме всички. Пък и на другия ден, по Коледа, имаме рожденик - друг повод се празнува. И гледаме по едно време, бутилката на привършване, а на никой не му се става от масата. Хайде, отново мен пратиха към таванското. Качвам се горе и какво мислиш - очите ми ще изскочат, седя и се чудя, голямата бутилка празна. Уж затворена, сам преливах от нея по-рано, сега празна. Брей, викам си, магия ли е, какво е, а пък не вярвам в такива неща, мама му стара! Слизам при другите и им разправям, не вярват. Качиха се един-двама от по-възрастните в родата, връщат се, чудят се и те, не знаят! Разбутахме се из къщата, да не би някой да е влизал, то по празници стават такива неща, ами колко хора обраха - все това слушам. И нищо! Седнахме пак на масата, постихнахме. Бабата по едно време се обадя:
- Да знаете, само Милко ще е... - демек дядката, - Жаден е!
И всички се умълчаха, току прокарат по един пръст под очите, а стрината даже сипа върху килима малко от спирта: „Да пийни, да пийни!“ -вика. Честно да си кажа, по гърба ми всичко настръхна. Все едно го усетих сред нас. Поразприказвахме се пак криво-ляво, ама не върви, па станахме да си ходим да спим. Кой какво си е мислил, не мога да кажа, ама аз цяла вечер не мигам. Имах особено силна връзка със стария, та май и още я имам...
Мина се нощта на чудесата, събудихме се всички, кой преял, кой препил, седнахме да се погледаме заранта. И какво се разприказвахме, пак до онова празно шише стигнахме. Викам си, я да ида пак да погледна, акъла ми не го побира! Качвам се горе, седи си там празно. Вдигам го да разгледам по на светло, пък като се пляснах по челото, сътресение получих. Шишето с дупчица на дъното, като да е пробито с ножче. И като погледнах нагоре към суджуците, единият виси наръфан. Ето каква била работата. Светна ми. Някоя гадинка се намърдала да живее на тавана, мишчица ли е, плъх ли е, кой ти знае... Пирувала и тя нощеска. И тъй се разкри мистерията. Иначе баба бе разказала вече в махалата за "жадния". Но нищо! Поне и този светъл празник не мина без него... Да му е мир на душата...


Публикувано от Administrator на 28.12.2018 @ 16:27:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   yserd

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Концерт за врана и цугтромбон
автор: LeoBedrosian
131 четения | оценка няма

показвания 13382
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Жадният" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Жадният
от Angelche на 30.12.2018 @ 08:33:05
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох с удоволствие! И усетих една такова умиление...
изпълнено с топли спомени! Има такива хора, които ще
останат в сърцата ни!
Хареса ми!
Желая ти светли празници:)


Re: Жадният
от yserd на 30.12.2018 @ 09:29:56
(Профил | Изпрати бележка)
Много благодаря! Съгласен съм. Семейните ценности трябва да се съхраняват, като се отдава уважение и на любимите хора. Весели празници!

]