автор: vesan

Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
И пътувам сред полето,
а звънчето; звън-н-н, звъни...
И е страшно на сърцето
в тези чужди равнини.

"Давай, кочияш!" - " Не мога,
халата ме заслепява
и конете изнемогват;
сняг пъртината навява.
Май изгубихме се! Ето,
няма път! Убий ме, няма!
Някой бес със нас в полето
си играе. Ей го, там е!

Виж го, виж го, ето, бяга,
духа, плюе и се киска,
и да блъсне във оврага
той конете бесни иска.
Ту като крайпътен камък
мярка се пред мен в нощта;
ту блуждае като пламък
и изчезва в пустошта."

Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
Движим се без сили вече;
стихна призивния звън.
Спряхме... " Що се там изпречи?"
" Знам ли? Вълк ли, или пън?"

Хала хлипа, хала вие;
буйните коне хриптят;
той в мъглата уж се крие,
но очите му горят.
Пак конете полетяха,
а звънчето; звън-н-н, звъни...
Виждам: духове се сбраха
в побелели равнини.

Уродливи и безбройни
пред луната се тълпят;
мътни, дрипави, нестройни,
като късен листопад.
Колко са! Какво преследват?
Що тъй жалостно опяват?
Дух домашен ли погребват?
Веди ли в нощта венчават?

Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
А в небето рой след рой
бесове се мъкнат, сбират;
с жални писъци и вой
моето сърце раздират...


БЕСЫ.

Мчатся тучи, вьются тучи;
Невидимкою луна
Освещает снег летучий;
Мутно небо, ночь мутна.
Еду, еду в чистом поле;
Колокольчик дин-дин-дин...
Страшно, страшно поневоле
Средь неведомых равнин!

"Эй, пошел, ямщик!..." - "Нет мочи
Коням, барин, тяжело;
Вьюга мне слипает очи;
Все дороги занесло;
Хоть убей, следа не видно;
Сбились мы. Что делать нам!
В поле бес нас водит, видно,
Да кружит по сторонам.

Посмотри; вон, вон играет,
Дует, плюет на меня;
Вон - теперь в овраг толкает
Одичалого коня;
Там верстою небывалой
Он торчал передо мной;
Там сверкнул он искрой малой
И пропал во тьме пустой".

Мчатся тучи, вьются тучи;
Невидимкою луна
Освещает снег летучий;
Мутно небо, ночь мутна.
Сил нам нет кружиться доле;
Колокольчик вдруг умолк;
Кони стали... "Что там в поле ?" -
"Кто их знает? пень иль волк?"

Вьюга злится, вьюга плачет;
Кони чуткие храпят;
Вот уж он далече скачет;
Лишь глаза во мгле горят;
Кони снова понеслися;
Колокольчик дин-дин-дин...
Вижу: духи собралися
Средь белеющих равнин.

Бесконечны, безобразны,
В мутной месяца игре
Закружились бесы разны,
Будто листья в ноябре...
Сколько их! куда их гонят?
Что так жалобно поют?
Домового ли хоронят,
Ведьму ль замуж выдают?

Мчатся тучи, вьются тучи;
Невидимкою луна
Освещает снег летучий;
Мутно небо, ночь мутна.
Мчатся бесы рой за роем
В беспредельной вышине,
Визгом жалобным и воем
Надрывая сердце мне...


А. С. Пушкин