Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 1
Всичко: 422

Онлайн сега:
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБащите ни грешиха
раздел: Романи
автор: tsveti

ВТОРА ГЛАВА

Everything must change
Nothing remains the same
Nina Simone

И започна Новият живот.
С болка.
Имплантираните клетки от Protopterus aethiopicus се деляха с шеметна скорост върху остатъците от белодробна тъкан на Косара. Белият ѝ дроб се формираше наново, разгъваше се постепенно, увеличаваше обема си, раздуваше се като медуза, точно като при новородено. Болка при всяко вдишване. Сълзи. Крясъци от безсилие. Безсънни нощи в малката къща на морския бряг.
Доктор Йорданов пристигаше по спешност с инжекции обезболяващи. Веднъж в два през нощта слезе от колата направо с бялата престилка. Сложи инжекцията, погали Косара по челото, преслуша гърдите ѝ, изчака я да заспи. Марина влезе в стаята с чаша горещ чай и го завари заспал на люлеещия се стол до леглото така, както е мерил пулса на детето – още с ръка върху китката ѝ. Усмихна се през сълзи. Наметна го с леко одеяло, внимателно подпъхна под гърба му малка възглавничка и загаси лампата.
Запъти се на пръсти към вратата, но малко преди да затвори, с колебливи крачки се завърна до леглото. На оскъдната лунна светлина спящото ѝ дете и младият Самуил Йорданов с неговия красив профил и чуплива светла коса изглеждаха библейски прекрасни. „Господи, запази ги така!“ – помоли се мълчаливо жената. Коленичи и леко прихвана ръката му, с която той още здраво стискаше китката на Косара. Бавно я премести върху тялото му, но тя все се изплъзваше изпод одеялото и провисваше надолу. При втория опит да я пъхне Марина спонтанно се наведе и нежно целуна силните прекрасни пръсти, спасили живота на детето ѝ. Развълнува се. Топлина полази по тялото ѝ. „Бях забравила какво е, Господи.“ Изведнъж почувства, че е наблюдавана. Хвърли поглед към Самуил и видя, че сериозно и внимателно я изучава през полуспуснатите си мигли. Марина пламна от срам и избяга от стаята.
След три месеца направиха скенер в болницата в близкия град.
- Чудесно! – очите на доктора светеха от задоволство – Имаме си чисто нови бели дробове, които функционират отлично. Още дори не са достигнали максималния си капацитет.
- А болката, докторе? – Марина невярващо вметна.
- Болката? Болката значи живот, мила Марина – усмихна ѝ се широко – Много скоро ще забравите за болката. И най-бързо това ще стане с плуване.
- Плуване? – с любопитство се намеси Косара.
- Да, мила моя! – усмихва ѝ се младият доктор – Обичаш ли да плуваш?
- Ами, не знам дали мога, докторе, с мама не сме ходили много често на море – усмихна се притеснено момиченцето.
- А аз съм сигурен, че можеш. И вече сте с мама на море постоянно. Това е лекарството, което ти предписвам и искам да се спазва с абсолютна точност – по един час плуване в морето всеки ден. И след две седмици вместо от болка ще ми се оплакваш от пресоляване.
Косара не отделяше поглед от него. „Ех, този доктор! Уж е строг, пък ми намига.“
Погледа, погледа, реши и тя да му намигне, но не успя да притвори само едното си око като доктора, а силно стисна и двете.
Той се разсмя високо и я потупа по рамото:
- Ще те науча, не се тревожи!
- Изглеждате доволен, докторе? – погледна го Марина все така невярващо.
- Марина, погледнете снимката – с изящните си пръсти Самуил очерта ясните форми на белите дробове – Успяхме, Марина. Белите дробове са реконструирани напълно. В момента са с капацитет идеален за възрастта на Косара. Според мен обемът ще нараства още. От плуването ще заякнат мускулите, ще се увеличи вместимостта на гръдния кош, за да поеме увеличения обем на белите дробове. Тя има нужда от водната среда, Марина като...
- Като риба? – погледна го настойчиво Марина.
- Да, като риба. Необходимостта от водна среда е вече част от генома на Косара – кимна докторът.
- Докторе! – усмихна се щастливо Косара – А кога ще стана русалка?
Докторът изведнъж се разсмя весело и махна с ръка.
- Знам ли, може би още утре, мила моя! – закачливо разроши косата ѝ, усмихна се и си погледна часовника.
- Хей, имам още малко време. Мога ли да ви поканя, мили дами, на кафе и сладолед в морето?
- Да, да! – извика радостно детето.
- Ами, добре – съгласи се Марина неохотно.


Публикувано от anonimapokrifoff на 25.12.2018 @ 14:32:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tsveti

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
639 четения | оценка 4.5

показвания 13684
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Бащите ни грешиха " | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бащите ни грешиха
от Angelche на 25.12.2018 @ 14:50:21
(Профил | Изпрати бележка)
Още като прочетох предходната част, ми се струваше познато
и го намерих -"Борба за въздух". Много се зарадвах, че има продължение!
Интересно е, а помня, че когато четох "Борба за въздух" се разплаках!
Разказваш увлекателно, ще чакам и следващите части!
Честита Коледа Цвети! Желая ти успехи!


Re: Бащите ни грешиха
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 25.12.2018 @ 17:26:43
(Профил | Изпрати бележка)
Точно така, Ангелче! Разказът "Борба за въздуха" послужи като пролог на романа "Бащите ни грешиха", който е в процес на писане в момента.
Повече за романа можеш да разбереш на страницата на Киара Разенти ;) https://www.facebook.com/kiararazenti/

Благодаря ти за интереса! Очаквай следващите глави. И весела Коледа!

]


Re: Бащите ни грешиха
от sonnic на 15.01.2019 @ 09:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
Силно интригуващо!


Re: Бащите ни грешиха
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 15.01.2019 @ 10:35:29
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се! И за мен е не по-малко интригуващо!

]