автор: milanov

В мига, преди да се събудя,
когато коледния звън
отеква в радост и заблуда -
мечтите пръкват се навън...

И виждам стройни политици -
там Левски, Ботев се роят...
Пред изумените зеници
за народа слисан бдят!

В летища, гари се завръщат
безброй прокудени деца.
Бездомни, гладни се прегръщат -
ликуват мъдрите лица!

Как искам всичко да се случи
с мечтите пръкнати навън.
В мига, преди да се събудя
и чуя коледния звън...