автор: rajsun

Зора. Денят е още жажда.
Тепърва в хиляди очи
той от росата ще се ражда
и като сън ще се топи.

Дете. Светът е още жажда.
Тепърва в хиляди съдби
той в труд и мъка ще се ражда
и на сълзи ще се топи.

Живот. Човек е още – жажда.
Тепърва в тъмните души
искра ще се самозаражда
и времето ще я гаси.

Но безпощадно се вселява
във клетките ни онова,
което мигом утолява
душа, и ум, и сетива.