автор: ma_gi

Може би щеше да ме подминеш,
ала се спря
на брега на думите.
Трябваше само да те предвидя
с брод или мост.
Или с чудо.

Трябваше
бързо да те преплувам,
докато още беше на плиткото.
Дълбоко ми е –
да се преструвам,
че не си зов.
И молитва.

С върбите трябваше да те изплача,
на капчици
да се разплискам
преди душата –
погача –
на къшеи да поискаш.

Камъните да издълбая,
преди към теб да поема.
С началото още приижда края.
После
го дави времето.

Може би щеше да ме подминеш.
Защо се спря
на брега на думите?
Мост или брод
ще ги сринеш.
Значи …
… остава чудото.