автор: ivliter

На върха, на канарата,
дето всеки би изпитал страх
той стои изправен, горд
и поглежда с възхищение
красотата под нозете си.
Дишат в синьо тежки сенки
и с повдигнати ръце
търсят с поглед висината
толкова недостижима.
От небето светлината скача
ниско в долината
и след нея планинарят
спуска се стремглаво
със орловите криле
на неукротимата си дързост.