автор: apostola

Пробляснала под долния клепач,
сълзата с палец ти изтривам.
И със целувката, като трепач,
със радост срещата покривам.

И отдалеч дошла си ти при мен,
от радост пак се просълзяваш.
И в светлия за двамата ни ден
на всичко ти се съгласяваш.

И днеска слънцето пред мен си ти
и с топлината ме зареждаш.
Едно небе над двамата блести
и ти към него ме повеждаш.

И да политнем двама от любов
във лъчезарните простори.
А обичта ни със пронизващ зов
венец от сладост да ни стори.