автор: the_loner_wolf

здравей моя невъзможна любов
няма днес да ти пиша във стихове
чувствам себе си тромав, суров
изнемогващ под спомени, мигове

там заключих ги всичките спомени
в мозък-шкаф с етикет „до поискване”
като въглени в пещите доменни
нощем светят и нямат потискане

уж не гледам натам, ала винаги
аз по навик очите обръщам
просто зная, че нейде там има ги
и отново на сън ги прегръщам

днеска пих до забрава от бъчвите
всичко – обич, омраза изпих
пак останаха празни след мене те
и ... отново написах ти стих