Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 427
ХуЛитери: 4
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: vlakant
:: mitkoeapostolov
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСофийски диалог
раздел: Разкази
автор: Nadie

Грозна улица, грозен пек, грозно момиче – мургаво, с мъх по лицето и дебели прасци. Но пък младичка такава, усмихната. Наместила е ловко сгъваема маса и рекламен чадър под миниатюрната сянка на свирепо окастрено дърво.
- Желаете ли да чуете за нашите летни промоции? 30% отстъпка на всички продукти през юни! - повтаря без прекъсване и бута листовки в ръцете на безразличните минувачи. Кошчетата наоколо преливат от ненужния спам.
- Аз желая! - спира пред нея възрастен мъж с найлонова торбичка и овехтял вид.
- Моля? - стряска се тя.
- Аз желая… Да науча за промоциите… – казва мъжът плахо.
Момичето бутва назад широкополата рекламна шапка, поема си дъх и, без да го погледне, му бутва в ръцете флакон:
- Това е нашето бебешко мляко, петдесети фактор. Защитава кожата на вашето бебе надеждно, без алергии.
- Само котка имам у нас. Нещо за котки нямате ли? Децата отдавна се изпожениха. Внуците са в чужбина. Тук съм си сам, с котката де, сега от пазара се връщам, малко салата си купих, не че ми се готви, и малко салам за нея… И малко ягоди… - казва човекът, докато върти бебешкия фактор в ръцете си колебливо.
- Разполагаме с богата продуктова гама – продължава енергично девойката. – Ето това е протект и бронз в едно – олио за активиране на тен. Дайте да ви пръсна на ръката.
- Хващах тен аз навремето, на ранчото на Дръмша. Продадох къщата миналата година. Не мога вече да се грижа за нея. Тя си иска боя, покривът да се постегне, да се копае. А без кола до там няма как да отидеш – казва мъжът. Не се дърпа. Оставя рекламната фея да го напръска и да разтрие мазилото. Докосването й му харесва. Мирише хубаво на море и плаж. Не е ходил на море откак втората му жена, лаборантка от института, го напусна заедно с комунизма и отлетя за Канада с някакъв хокеист. Еманация на клишето.
- А изпробвахте ли новият ни крем против бръчки! Съдържа ензими и масло от ший.
- Какво е ший? - пита мъжа, но някак хитро пита, провокация е това, не въпрос.
Пороят заучени думи рязко спира. Момичето най-после излиза от режим „заповечеинформацияпрочететеупътването“ и оглежда човека пред себе си. Оглежда го живо и любопитно.
- Вие пък какво, да не знаете случайно?
- Знам, я! Отглеждал съм ший. Един приятел ми донесе семена от Либия. То по принцип расте в Западна Африка. Дървото на живота, така го наричат. Има дървета на по триста години! Представяте ли си! Е, в нашия институт фиданките умряха на третата година. Зимата като скова и се съсипаха. Нафта много, съветска, евтина, обаче оранжерията колкото Зимния дворец – няма стопляне, братче! Вие ходила ли сте в Зимния дворец?
- Кой, аз? Аз съм принцесата на Зимния дворец. Така ми казваше тате. Всяка неделя ме водеше да караме, той беше фигурист, най-елегантният на пързалката. После ми купуваше сладолед. Сладолед посред зима, така се калявали били принцесите.
- Случили сте на баща. Добър човек. Сигурно много го обичате.
- Не, той е най-големия подлец и мерзавец. – Момичето се разплака. - Изостави ни преди време. Заради треньора си! – Вадичките на сълзите отмиват фон дьо тена на малката на мътни вади. Мъжът бърка в торбата за ягодите. По ръцете му потича кървав сок. – О, станали са на каша. Нищо, дете! Стига плака. Животът е пред теб. Със всичките му бебета, плажове и бръчки!


Публикувано от Administrator на 30.11.2018 @ 15:07:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Nadie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
616 четения | оценка 5

показвания 55420
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Софийски диалог" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Софийски диалог
от Markoni55 на 23.01.2019 @ 17:35:12
(Профил | Изпрати бележка)
Царица си на диалозите! Още си спомням един разказ в който аз не можех да си поема въздух, а героините...не знам.
Силно се е получило, има всичко в този малък отрязък от един обикновен ден.


Re: Софийски диалог
от zebaitel на 11.12.2018 @ 09:30:22
(Профил | Изпрати бележка)
и аз като Елинг...обичам ти думите още от "Бдинци, лъвове, титани" и от по-назад!


Re: Софийски диалог
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.12.2018 @ 14:16:34
(Профил | Изпрати бележка)
Ееееее, чудо си е това! Понякога нощем се събуждах треперещ от ужасната мисъл, пъплеща студено по мен: Надие вече няма да пише! Но ето, ноември криел в себе си няколко лунички топлина. Кой да подозира!
Толкова обичам начина, по който изливаш думите, перчема на хумора ти и тая лекост, с която прескачаш от тъжно към смешно и обратно :))
Между другото имах един колега навремето, дето поддържаше някаква стара къщичка в Дръмша :)


Re: Софийски диалог
от Nadie на 11.12.2018 @ 09:20:21
(Профил | Изпрати бележка)
Ако ползва бебешко мляко, може и да е той :-)

]