автор: meiia

Любими,
Ела да завършиш деня.
Сложи му точка -копче на риза.
Излъжи го,че нощта полудя
и боса покрай нас се изниза.

Кажи му,че е време за мен.
И,че приказка ти си ми писал,
дето няма нито нощ,нито ден
и всички минути са слисани.

Изпрати го до онази врата,
от която в съня ни е влязъл.
Пресуши го като лятна река
или пясък с жажда белязан.

И тогава загърни ме в съня.
Любими,твоят поглед е ден.
А,когато дорисуваш деня,
аз те чакам да рисуваш по мен.