Не си отивай, Скитнице в съня ми!
Недей да тръгваш в този късен час!
Нима е пепел всичко помежду ни
и няма вече огън между нас?
Приятел - казваш, твой ще бъда верен.
За всичко друго късно е сега.
Любов и нежност - думи са обречени.
Изтляла е у теб страстта...
И само спомени са миговете сладки,
които преобръщаха света.
Сега са пусти моите прегръдки.
Копнежът твой, по други е сега...
Ала не тръгвай още мила моя!
Постой за миг със мен в нощта...
За сетен път да чуем пак прибоя
на стихналата огнена река...
Не си отивай, Скитнице в съня ми...