автор: fluBalu

Не очаквах, че точно на мен ще говори
от върха на земята устата на орех.

Аз вървях по небето и решех перата
на душите, които играят на вятър.

Бях лекувала птици и можех да литна
като тихо прошепната бяла молитва.

Ала ето, че нещо безлично и грубо
избоботи, че още съм мравка по хубост.

Че пълзя по кората на земната къща,
а дървото е най на земята могъщо.

От корона до корен живота оплита
за да ида при Господ по стълбица вита.

За да мога щом стигна върха да откъсна
като ядка сърцето си с кървави пръсти.

Да отворя вратата и ядката сладка
да оставя до някоя тъжна тетрадка.

А когато дете я препълни с чертици
да повярвам, че те са гнездото на птица.

Цвета Иванова