автор: Angelche

Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите,
същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите.
Помниш ли,
как вятърът тичаше
и палаво се спря във косите ми.
Беше бос и на тебе приличаше,
но не успя да отвее следите ни.
Помниш ли първите трепети,
нежните ласки, пламъкът по между ни.
пръсти нежно как в моите вплете…
и нямаше нужда от думи.
Помниш, нали?
Не, не съм се променила,
аз съм момичето, което по вятър тича,
и мечтите за нищо не съм разменила.
Аз съм същото момиче и те обичам.