автор: alisa

Вещица съм. Искат да ме имат.
Страх ги е в очите да ме гледат.
Шепнали са краткото ми име.
Вехнали са като слънчогледи.
Луди съм ги правила. Не крия.
Ни един от тях жив не остана.
Пазех си последната магия,
срещна ли те - всичко да ти стана.
Есен да съм ти и с тънки пръсти
риза да тъка от листопади.
Нека да ме гледат и се кръстят.
Нека ми запалят девет клади.
Нека да не вярват и завиждат.
Който смее - да анатемоса
с тежка клетва. Да я каже трижди.
Аз ще стана рано утре в осем.
Осем пътя дълги ще протегна,
всичките към мене да отвеждат.
Твоя като съм, да съм последна.
Днес ще се венчая за надеждата.
Вещица ли? Гледай как полека
тънко се превръщам в самодива.
Нямаше ме само осем века.
Но пък те дочаках...И съм жива.