Колко дълго чаках да се върнеш -
времето измислено умря.
Чаках истински да ме прегърнеш,
а откривах тиха самота.
Молих се край мен да минеш само,
да се впия в твоите очи.
И едно докосване голямо
в миг тъгата в мен да заличи.
Молих се да дойдеш като вятър,
бурен, ураганен, ала жив.
Исках след дъжда в дъгата
да открия истината, че си жив.
И не зная днес дали те има -
търсиш ли ме, мислиш ли за мен.
Искам пак да вярвам, че любима
в нечии очи ще бъда някой ден.