автор: traveller

Разголен съм от безпричинност и от причини уморен.
Навярно друг за всички други - и станал вече част от теб,
опипвам те почти на сън объркано, несъвършено…
по устните ти те откривам и ги превръщам в капещ лед.

Учудена и разпиляна, увила сивите коси, нетърсещо и обиграно
разюздано над мен дойде и беше сънена и бяла.
Посегна и без капка свян обзе ме,
но не разпозна въздишките от късно рано
когато само да те пуснех, замръзвах и оставах ням.

Разголено и разпиляно обичам твоите коси.
И сивото, и обиграното не могат да превръщат в капки
дъха ти, слял те непременно със моя сън да ме спасиш.
А всъщност... аз не бях сънувал... Изпуснах те. Съвсем за кратко…