автор: vesan

Не съм вярващ наистина, Боже,
не и в онзи църковен аспект,
според който без Храма не може
път към теб да намери човек.

Не се моля на мъртви икони,
рядко паля във черквата свещ,
не показвам с дълбоки поклони
колко кротко-смирен съм. Горещо

не мълвя във молитва слова
и не спазвам великите пости,
но дори да е грешно това
както казват, аз моля те, просто,

като слаб и отчаян човек
за утеха и малко подкрепа.
Ако има те, Господи, нека
тази битка кошмарно нелепа

между мен и жена ми приключи.
Помогни да спася от разруха
този брак. Как така се получи –
уж говорим, а всъщност сме глухи

и живеем в съседни вселени,
отчуждени, враждебни, себични,
без раздяла – до гроб разделени.
А как искам да бъде различно!

Боже Господи, моля те, нека
да не страдат децата ми, Боже,
те какво са виновни, та всеки
удар тежко ранява ги. Може

да съм правил и грешки. За тях
ако трябва - да бъда наказан
аз, но Господи, детския смях
помогни, за да бъде запазен.

Чуй ме, Господи, слаб и тревожен
търся в тебе и вино, и хлеб.
Не във храма, в душата си, Боже,
този вопъл отправям към теб.