автор: Klo

Ще ми се да се измисля наново,
в някаква друга координатна система,
невидима до безупречност.
Ще си измисля лице-
може би от Средновековието,
малко душевен грим и
запотени очи от светилната-
безупречен детайл от всяко събитие.
Най-прочутото място в мен
ще е тялото,
което ще се прекланя пред
единственото дърво- център на
моята вселената
и ти ще ме жадуваш.
В спираловидните ръкави
на космическа гръд ще дишам
около здравата вода над лицето ти
и ще събирам трохите дъжд
паднали от него,
за да нахраня
стоманените клюнове, които придържат
въдиците на времето отредено ми за любов.
Това ще е само една скромна молба
към един разбиращ Бог,
малко преди да ми прибере
люлката на която собственически съм
се разположила.

Познах ли?