 |    Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното) Ето че си тръгнаха и последните лястовици - до скоро се мяркаха лястовичите мохикани... Летяха, премятаха се, пищяха над градската градина...Отидат ли си лястовиците - пристигат гарваните.
Има такова правило...Лястовиците отнасят последната буква на лятото. Освобождават мястото. Да заповяда есента...
Обичам есента толкова честно и неспасяемо, ниско до топка в стомаха. Обичам обречено есента. Обичам чистото `и ясно и спокойно лице - дори през воала от мъгла. Обичам тежките кестени на погледа и. Тя щедро дарява погледа си, безгрижно го губи ...Валят и трополят кестените по тротоарите, а аз ги събирам. Прибирам кестен след кестен в чантата и джобовете. До края на октомври преливам от есенни погледи - обли, топли, и гладки - като милувки. Пълни с лято. С копнеж по лятото...
Обичам мекото слънце на есента, шарения и вятър, брътвежите на листопада - всички шепотни думи с които облива слуха ми - червени, кафеви и златни, тънички, с жилки, през които прозира лятото.
Аз дори не разбрах, аз дори не усетих кога са си тръгнали птиците.
Умореното слънце спуска сенки от гъсти ресници...
Изведнъж опустя от писукания и удари източния прозорец,
изведнъж е дошла и на естествен език с листата си ми говори.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от libra на 29.10.2018 @ 21:17:21
(Профил | Изпрати бележка) | и аз я харесвам есента :) дано да е топла и слънчева още дълго време..
колко отдавна не съм те чела теб, мартичко, трябва да наваксам във фейса, че напоследък влизам само когато пощата ме извести че някой има рожден ден там :) и кой знае колко съм пропуснала стихове, разкази и есета..
поздрав :) |
Re: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от Marta на 29.10.2018 @ 21:27:21
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | приказна е напоследък есента, либре, радвам и се, ходя по пътеките и, из горите
а за фейса, какво да ти кажа - агора - пълно с хора, случва се и аз да покрещя на площада, запуши;а уши ;)
поздрави и още от тези безценни дни
|
]
RE: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от Markoni55 на 28.10.2018 @ 19:00:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Свежо и безметежно |
]
Re: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 25.10.2018 @ 22:33:06
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Тази красавица Есента..Така неусетно изпроводи лястовиците..Измъкнаха се някак, а..сякаш очаквах едва ли не официално да си вземат довиждане, но..лястовиците са големи хора..
Поздрави за красивото недоизказано! |
Re: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от Marta на 29.10.2018 @ 21:01:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Обикновено съм обидена на щъркелите - все под носа ми се измъкват. Нали затова им писах специално обръщение още преди две-три лета, но пак не предупреждават...
Тези три дни бяха невероятно красиви, днес се разтворих в истинското сиромашко лято. Неописуемо усещане. |
]
Re: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от zebaitel на 23.10.2018 @ 09:05:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Мартичка, толкова ми е близко това усещане! Чета го, препрочитам го и се радвам, че си го написала! Прекрасна, прекрасна есен! Прекрасна Мартичка с очи за всичко!!! |
Re: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от Marta на 25.10.2018 @ 19:30:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Последните десет - дванайсет години ефервесцентното ми усещане за есен се изостря ;) Разтварям се и се сливам до пълно изчезване.
Радвам се, че те видях, Живето, жива да си! |
]
Re: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от mariq-desislava на 21.10.2018 @ 15:56:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Двайсет и пет грама октомври към края си, дано позакъснеят първите снежинки, разресали зимата.:) Харесва ми точно тази застиналост на есента, която цари в момента, когато ти се струва, че ще продължи вечно.{} |
Re: Есе, с недоизказаност на есен ( и обратното)
от Marta на 21.10.2018 @ 23:41:50
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ще литне снегът...
обожавам това стихотворение...звучи ми монолитно, непреходно, от сребро и есен в края на един октомври
Браки совершаются... на дачах в раннем детстве.
Дача была удивительная:
бревенчатая,
с резными ставнями,
двумя крылечками
и до того большая,
что, когда однажды вечером
мы все сидели на одной половине
и пили чай из самовара —
тоже большого, блестящего, —
на другую половину забрели цыгане
и унесли все наше столовое серебро,
а мы и не услышали.
А сад был такой большой,
что переходил в лес:
мы собирали грибы, не выходя за калитку.
Мы жили на даче с мая по октябрь: вечность.
...Мне было пять лет.
Кончался октябрь.
Шел мелкий дождь.
В саду было сумрачно.
Я стояла на крыльце и грызла яблоко:
янтарно-наливное и холодное до ломоты в зубах.
Яблоками был завален весь дом...
Дом насквозь пропах Буниным,
тем его томом —
большим, с желтыми страницами, —
где были "Антоновские яблоки”.
Но в конце того октября,
на краю вечности,
я еще не умела назвать этот запах по имени.
...Ему было тридцать пять:
земную жизнь пройдя до половины,
он очутился в сумрачном саду,
то есть вошел в дальнюю калитку
и по тропинке направлялся к дому.
За ним шли еще двое.
Но я увидела его одного.
Он был большой и сказочно красивый:
синие глаза, русая борода, пшеничные кудри —
королевич.
Я влюбилась сразу — вся:
вместе с яблоком, которое грызла.
Он пришел копать колодец.
Я чувствовала, что это ненадолго,
что это не навечно,
да иначе и быть не могло:
стояли последние октябрьские дни —
вечность кончалась.
Но я не желала с этим мириться:
они копали весь день,
а я всю ночь —
забрасывала.
Пятилетняя Пенелопа,
я сводила на нет труд трех мужиков.
Трех женихов.
Нет, настоящий жених был один:
те, что шли за ним, были так... подобья.
И напрасно я боялась:
он никуда не ушел —
так и остался в том октябре.
И я осталась.
Так мы там и стоим:
королевич и Пенелопа с яблоком в руке.
А дедушка и бабушка,
и рабочие с лопатами,
и цыгане с серебром —
все сидят в саду за большим столом,
кричат: "Горько!” — и пьют:
пьют вино —
прямо из колодца.
Инна Кабиш
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 557
ХуЛитери: 3
Всичко: 560
Онлайн сега:
