автор: moeto

в памет на Антоан дьо Сент-Екзюпери


Тъжният човек прави тъжни снежни човеци, веселият- весели...
Сега ми се плаче, но се усмихвам, защото рисувам коледна картичка и е страшно важно да вложа от себе си най-доброто и весело чувство в картината.
Забравих да се представя, аз съм вълшебник. Разбирам, че звучи претенциозно, но рисивам за теб, този който вярваш в чудеса и защото същността на написаното е да бъде прочетено и само когато това написано е породило усмивка, се е сбъднало едно много малко и в същото време голямо вълшебство- усмивката е предала настроение.
Така....
Взимам морковче от хладилника, две копчета от стар балтон (защото съм харабия), една тенджера и отивам на двора, където е наваляло сняг. Всъщност мога да не ходя никъде, нали съм вълшебник, дори и сняг не ми трябва, а само думички. Ти си мислиш, че е лесна работа това със снега, три топки и хоп- снежен човек, да ама не. Така е и с писането, три думички, но ако няма душа снежният човек се превръща в плашило, а написаното в "лична драма". Не приятелю, аз не искам да те притежавам, казвайки: "Аз те обичам". Защото снежният човек е само чувство, което слънцето може да разтопи, а времето да открадне за себе си. Същността му е да поражда усмивки в детските сърца. И ако го рисувам още, то е защото аз искам да зарадвам детето в теб, през уморените ти от болка и тъга очи.

Усмихни се моля,
и не я натрапвай тази картичка на големите, защото те няма да те разберат...

Весела Коледа!


от
moeto