Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 368
ХуЛитери: 1
Всичко: 369

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМилка
раздел: Разкази
автор: ASTERI

Боян се изправи, облегна се на тънкия сап на косата и избърса изпотеното си чело. Зарея поглед над ширналата се в зелена безкрайност ливада. ,,Малко остана. Утре ще дойда, и ще я довърша.“
От три дни ставаше по тъмно и по хладина, и започваше да коси. Преди пладне спираше и се отправяше към стадата, които брат му извеждаше на паша към Крушака в другия край на селото. Много имот наспориха. Много стада, много ливади, добитък, ниви... дал Господ! И последните години... едни такива – плодородни! Хамбарите все бяха пълни, а житото което жънеха – с едри, като момински сълзи, зърна. Усмихна се Боян и се отправи към големия орех в края на ливадата. Развърза извезаната бохча, която всеки ден, с много любов му приготвяше младата му невяста Ненка. Отчупи един комат от прясната питка и го натопи в дървената гаванка с дъхавата на сминдух шарена сол. Преглътна и жадно отпи от студената вода в бъкела.
Слънцето вече напичаше, росата се вдигна и тревата стана жилава – трудна за косене. По хладина, друго си беше – косата тънко пееше в ръцете му и тревата кротко полягаше под нея. А как ухаеше всеки откос... този аромат на свежест, който беше вплел в себе си жълтата песен на глухарче, сладката глътка на мента и риган, му спомняше за задявките с Ненка.
... Малка беше Ненка, но все идеше да помага на баща си. Кога да окоси някой ред, кога да обърне накосеното. И тук, под тая круша бяха седнали да почиват, когато Боян дойде пришпорил белия си жребец и им каза, че е откупил ливадата която косяха, от Лалю Бозаджията. Лалю нямаше животни и всяка година я даваше на Ненка и на баща й да я косят, само и само да не буренясва. Пребледня Ненка и леко се люшна възнак. Спусна се Боян, привдигна я и прилепи ухо до моминското сърце. Докато баща й донесе вода от Янтра да я напръска, Боян вече знаеше – ще я вземе. И я взе. По Димитровден вдигнаха сватба, а сега... чакаха първа рожба.
Изправи се Боян и се загледа към другия край на ливадата, където реката тихо миеше полегналия бряг. Съблече кенарената си риза, изхлузи цървулите и разпаса червения си пояс. Направи няколко крачки към реката и се закова на място. Присви очи и се загледа към брега. Позна я веднага! Беше Милка. Изгората на брат му.
Милка излезе от водата и изтропа няколко пъти със стройните си крака. Водата все още се стичаше по тъмната й кожа, а лъчите на слънцето я галеха и рисуваха по тялото й неуловими слънчеви зайчета.
Боян усети как тялото му се напрегна. Не можеше да откъсне очи от красотата, която излъчваше грациозното тяло на Милка. Искаше я! Искаше да допре устни до изваяната й шия. Искаше да вплете пръсти в кичурите надвиснали над черните й очи. Искаше я... Искаше да слее тялото си с нейното, а бедрата му да я обхванат с мъжката му сила. Спря поглед на изваяната й шия, където грееше герданът й от сини мъниста. Знаеше, че брат му ходи пеш на панира в съседното село Ботров за да й ги купи. Гиздеше я брат му... Обичаше я! И Милка го обичаше. Не се отделяше от него. Където и да отидеше тя го следваше. Но сега? Какво прави тук... Само за миг се замисли Боян и поприведен запристъпва към нея. Тя все още не го виждаше. Стоеше на едно място и гледаше към другия бряг, сякаш ей сега ще нагази отново в тихите води на реката и ще си отиде. Боян не искаше да чака. Жарта, която се разгаряше в тялото му избухна в пламъци. Без да откъсва поглед от нея, той се поприведе и откъсна стръкче маточина. Тихо запристъпя към нея, като едва неуловимо зашепна:
- Милке... какво правиш тук, момичето ми... Ела, ела, виж какво ти нося. Ела, не бой се! И аз те обичам! И аз те жадувам! Ела да те погаля само...
Милка се обърна към него и застана неподвижна. Той видя как се напрегна стройното й тяло. Усещаше, че само след миг ще избяга и че никога вече няма да има възможност да я има.
Боян протегна ръка и погали влажното й тяло. Милка не помръдна. Стоеше като изваяна, а водата тихо се плискаше в стройните й крака. Той усети топлината на кръвта й. Усети, че в този момент и тя жадуваше за онзи полет към слънцето, който те кара да забравиш всичко и всички... Усети и неудържимата сила, която замъгли разсъдъка му и само след крачка впи бедрата си в тялото й. Почувства всеки неин мускул, който внезапно се напрегна и видя неспокойния й поглед. Полу-извърнала глава към него, дълбокият й взор сякаш го питаше: ,,Какво ще каже брат ти?...“ Той, безмълвно долепи горещите си устни в тила й и нежно я погали.
Тогава се понесоха. Отначало бавно, сякаш взаимно се стремяха да намерят оня ритъм, който вплита не само телата, но и душата.., а когато белият синхрон на вселената сля желание, порив, любов към хоризонта и необузданата им страст за полет към светлината, Милка тихо изцвили, развя буйната си грива, и се понесе в галоп през неокосената ливада.


Публикувано от Administrator на 16.10.2018 @ 19:39:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ASTERI

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.05.2022 год. / 03:26:00 часа

добави твой текст
"Милка" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Милка
от milyovelchev на 27.12.2018 @ 22:27:37
(Профил | Изпрати бележка)
„Беше Милка. Изгората на брат му.“ От тук започва заблудата. И продължава нататък. До момента, в който „… тихо изцвили, развя буйната си грива, и се понесе в галоп…“ Изпитах леко разочарование, после – умиление, че и това са чувства… Не по-малко силни от другите. Но въпросът, който ме гнетеше, остана. Не е ли това грях?
Поредният ти шедьовър, Данче! Изпипваш всяка дума, образ и жест! Това съм го разбрал отдавна, нищо че съм прост дървар – детайлите правят картината! Браво!!!


RE: Милка
от mariq-desislava на 19.10.2018 @ 19:14:43
(Профил | Изпрати бележка)
Вкупом грешим - обезлюдяваме Рая.:) Неочаквано изживяване беше този текст.{}


Re: Милка
от malovo3 на 19.10.2018 @ 15:06:05
(Профил | Изпрати бележка)
Чете се на един дъх! А, това " оня ритъм" е баш у место. Поздрави!


RE: Милка
от secret_rose на 17.10.2018 @ 11:56:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Като картина е...


RE: Милка
от Markoni55 на 16.10.2018 @ 21:43:58
(Профил | Изпрати бележка)
Е, една след друга все любими разказвачи. Нямам търпение


RE: Милка
от ASTERI на 16.10.2018 @ 22:25:44
(Профил | Изпрати бележка)
Ехеее, Ванюша :)

]