автор: mirei

преплувах есенната тишината
и ето ме на облия й бряг
в медения улей в капката където
пее залез и танцува мрак

през иглено ухо се мушва вятър
пристъпва мулето на стария дървар
в медения улей в капката където
пада птица и излита жал

полюшват за последен път фенери
дърветата на смрачената гора
в медения улей в капката където
прибира нокти рижата тъга

есента си има втора кожа-
дъжд и студ, мъгла
в медения улей в капката където
сняг целува сламена трева