автор: starozagorez

Стана ми студено. И ми трябва топлина
от твоите прегръдки и горещите целувки.
Върни ми ги каквито бяха през минутите назад.
Очаквам във очите ти отново да избухнат.

Стисни ме във ръцете като плюшената си играчка.
На мъжкото ми рамо тихо, тихо поплачи.
Ароматите си във постелята ми зарови до здрача.
Лъчите първи слънчеви върху клепачите ми закачи.

Закипя кръвта във раковината на женското ти тяло.
Изби по бузите ти пламък на горяща свещ.
Трепетно вълнение за нашата любов напоминава.
Почувствах се отново в гърлото на вулканична пещ.

10.10.2018 г.
Б.Алекс.
Петър Пенчев