автор: verginov

Камбанен звън разбуди утринта,
задрямала в мъгливата постеля.
Градът премигва, мокър от тъга,
по мислите на нощните фенери.

Пиян смълчава улицата с вик,
останал сам на сватбена трапеза.
Грехът се лута в храма многолик,
направил помен с виното от вчера.

И търси прошка блудният ми сън.
Нашепва теб. Молитва в църква.
По стъпките на шумен калдъръм
разсъмва ден, а в мен се мръква.