автор: ma_gi

Момичето,
което е на снимката,
не носи белега на ничие дамгосване.
На шията му –
ланче, вместо примка.
Очите му –
необитаем остров.

По устните
проблясват пълнолуния
и дивата първичност на вълчето –
ако реши,
без свян ще те целуне
и мълком ще поеме към сърцето ти.

Ако ли не,
с очи ще мята мълнии
да изгори и пътища, и мостове.
Ще вдигне камъка,
но няма да го хвърли,
а в джоба ще го прибере за после.

В лицето на поредната любов
ще обещава
стъпките си боси
и ще звучи първичният му зов
в един
непредвидимо пълнолунен космос.

От буйните му грейнали коси
звездите ще заплитат лунни плитки.
Ще пее.
Или ще лети.
Или ще стане твоята молитва…

Момичето от снимката мълчи,
душата си
успяло да залости.
Не подценявай крехкия му вид!
Дамгата е за роби.
И за просяци.