Натежаха от плод остарелите кестени.
Пак жълтеят и капят листата.
Дъждове пак зашепнаха приказки есенни
за отминало циганско лято.
Мързеливи мъгли са накичили клоните –
няма летният бриз да полъхне.
Позабравено мокро пране по балконите
се надява все пак да изсъхне.
Закъснялата варненска есен напира.
Някак плахо, че сбъркан е климата.
Само гладни врабчета за хляб протестират
и тревожно предричат ни зимата.
Бой.. Боев, 2018