автор: Layla

Нощта разкъса тънката си нощница
и тръгна гладна,
дива,
полугола,
като изхвърлена от ада
грешница,
небрежно разпиляла небосвода.
Едва прикриващ нежната и` плът,
ефирният воал почти разтворен,
а изпод него
пълните зърна,
настръхнали
от вятър неспокоен.
И облак тъмен
с устни ги пое,
неистов писък - небеса разтвори,
звезди
и звън от ангелски криле,
и топъл дъх -
жарава,
после - огън.
С девичи сълзи сутрешна роса,
окъпа несъбуденото утро,
от пламналите си в пожар недра,
нощта,
отиваща си
с вопъл го изпусна.
А ноктите и`
впити във небето,
раздраха го на пурпурни ресни,
и вик на гларус долетя отгдето,
докоснаха се…
парещи лъчи.