автор: haboob

...
на най-високия и клон
говоря с пролетния вятър
и люшка ме вълшебен кон
над мен е облачен театър

по устните ми лепне сок,
аз искам още и нагоре
с коса зелена като бог
небето да разтворя

..

но няма място на олимп
подхлъзвам се, политам
а все е тъй неустоимо
череши да опитам...