автор: RockAround_theC_l_ock

(Среднощен разказ на самотна капка дъжд… )

С кафето, на сухо преглъща сълзите
и капките дъжд, дето в него валят –
преглъща, защото гримът от очите
размазан – привлича внимателен мъж.

Тъй странно сълзѝте възбуждат мъжете,
особено младите, сладки сълзи...
Как ярко, неоново, твоите светят –
вкусът им – съвсем като сок от брези.

Кафето изпито. В душата светлее.
Въздишка пилее последна тъга.
До рамото спира – да легне не смее,
загрижено-хубава, мъжка ръка.

От бъдеще още съвсем непознато
наднича надежда... Надежда за нов
и може би – дълго жадуван приятел...
Мечтана опора... И даже – любов...

Но капката малка, така уморена,
замлъкна и падна с въздишка без глас...
Но нейният разказ отекна у мене –
ръката на рамото твое бях аз...

Бой..Боев, 2018