автор: osi4kata

И не един охули своя бог,
и не един запали своя клада,
издигна се във пламъци високо,
а после пада, пада, пада.
И не един отрече, че е жив,
отдаден на смъртта, заклел се в нея,
нарекъл се отявлен прогресив,
отказал с простосмъртни да живее.
И не един реши да съгради
света отново, бутна всички кули,
но стигна до крайбрежните скали
и се превърна в нула, нула, нула.
И не един поиска вечността
да коленичи във нозете му, да моли
да бъде той най-ярката звезда,
изгряла над трапезата охолна,
но вечността не сгъва колене
в молитва, бог не е просител.
И не един от нас ще го прозре
във стъпките на безнадеждното
си скитане.