автор: antoan1antoan

Имало едно време едно царство.
Хората живеели богато, царят бил справедлив, не водил войни със съседни държави и по този начин осигурявал мир и разбирателство. Търговията процъфтявала. Но в царството имало един тежък проблем. Веднъж в годината, от близкия залив излизал един много силен дракон, който искал най-красивото момиче в царството за жена. Войниците на царя нищо не можели да направят срещу дракона. Той имал плочки от злато по тялото си и оръжията на царската армия били безсилни да пробият тази броня. Освен това, дракона можел да издишва силен пламък от ноздрите си и от устата си. Този огън изгарял всичко, до което достигал. Страхът витаел в двореца, защото дракона пожелавал красавици, които точно навършват 18 годишна възраст. Двете дъщери на царя били на 13 и 15 години. Много красиви принцеси. И царят живеел в ужас, че може да дойде времето, когато да се раздели с дъщерите си. Когато грабвал новата си жертва и се женел за нея - дракона живеел с новата си жена една година - и после никой не знаел какво се случва с красивото момиче. Носели се слухове, че дракона изяждал съпругите си след като мине едната година. Дракона идвал винаги през месец октомври, и имало малко време до настъпването на този момент. Следващото момиче било дъщерята на верния везир. Страхът обхванал и везира и цялото му семейство. Всички били като болни. А и царят никак, ама никак не искал да има везир, който няма да става вече за работа. И така. Царят събрал съвета на мъдреците за да потърси някакво решение. Съвещанието било открито по най-бързата процедура. Първият мъдрец казал:
- Предлагам да изкопаем голяма и много дълбока яма. На дъното да поставим боздугани с остри железни шипове. После да маскираме капана с клони и камъни. И когато дракона премине през мястото, да падне на дъното - и да не може да излезе. Тогава войниците ще го залеят с вряла мазнина и ще го запалят.
Изправил се и втория мъдрец.
- Аз мисля, че трябва да отровим този демон. Да му направим примамка с добре опечено месо от камилска птица, като в месото поставим силна змийска отрова.
Третият мъдрец пък предложил, да направят проучване и да открият слабото място на дракона - и така да го убият, но с хитрост.
Царят и везирът избрали метода с изкопаването на ямата, защото другите предложения им се видяли съмнителни.
Речено-сторено. 10 дена и десет нощи войниците на царството копали здраво и приготвили ямата. Сложили големи и остри железни шипове на дъното. За по-сигурно, събрали и 200 от най-отровните змии, които могли да се открият в района на царството и ги хвърлили и тях в ямата. Отгоре замаскирали всичко както трябва, за да не се разбира, че има капан.
Бързо се приказка разказва - бавно се работа върши...
Дошъл деня на идването на дракона. Всички чакали тази съдбоносна среща със свити сърца, с много страх - но и с тайна надежда.
Златния дракон долетял в целия си блясък, застанал пред крепостните стени и се провикнал така, че целия град се разтресъл като при земетресение:
- Излизай, царю - и ми води дъщерята на везира! Ако не е облечена с вкус и богати одежди, които да отговарят на красотата й - ще изям и теб и везира! Изпълнявай бързо! Искам си новата невеста, защото в противен случай ще затрия цялото ви царство - ще го изгоря с огън и жупел! И ще взема в плен всеки, който може да ми свърши полезна работа!
Царят хванал за ръка дъщерята на везира, прошепнал й успокояващи думи и отвърнал на дракона:
- Идвам, идвам - господарю на съдбата ми... Водя ти момиче за чудо и приказ - с неземна красота и облечена с царски одежди - умна и добра!
Царят и момичето застанали пред прикритата яма и зачакали Дракона да дойде и да грабне невестата си. Дракона се уверил, че момичето е прекрасно и облечено като Богиня - и пристъпил да я вземе. Още на втората крачка земята под него попаднала - и той потънал в голямата дупка! Разбрал за жестоката измама, дракона надал страшен рев на ярост, че са го изиграли, а и от болката, която му причинили острите железни шипове. Отровните змии се впили здраво за опашката му, която нямала броня. Дракона се мятал, мятал - но не умирал! Докато войниците се опитвали да излеят нагорещено масло отгоре му - Демонът разтворил златните си крила, излетял от дупката и избълвал огън от устата си. Изгорил всичките войници! После грабнал определеното му момиче - и въпреки че от опашката му капела кръв и змиите го хапели - успял да излети към своя подводен дворец, явно змийската отрова не била толкова силна, че да го убие!
- Скъпо ще ми платите за това коварство - о глупави хораааа - ревял дракона - когато оздравея - ще затрия целия ви човешки род! Мъртви стееее - редял думите си дракона! Ще ви открия и на край света!
А после - чудовището изчезнало, заедно с клетото момиче!
Тъга обхванала цялото царство. Всички треперели от страх, че Златния дракон може да се върне. Царят разбрал, че няма време за губене и извикал главния магьосник при себе си, за да измислят план за действие. Магьосникът донесъл две наргилета с някакви специални треви - и предложил на царя да пушат, за да се избистрят мислите им. Така в пушене и мислене минала цялата нощ. Царят и магьосникът направили план за действие. Магьосникът предложил да се приеме идеята на третия мъдрец, който настоявал да се намери слабото място на дракона.
- Ще изпратим двама от най-добрите плувци в царството, да намерят подводното убежище на Дракона и да поставят задача на дъщерята на везира да открие слабото място на чудовището. А после - ще действаме според това обстоятелство, Ваше величество - казал магьосника.
- Добре - отвърнал царя. Съгласен съм защото е явно, че със сила явно няма да успеем да се преборим с това зло. Ще ни е необходима хитрост!
Царят наредил да се изпратят двамата най-добри плувци в царството, като им обяснил, какво се изисква от тях.
- Ще бъде изпълнено, господарю - отвърнали верните му хора. Ще умрем, но няма да се върнем, без да сме изпълнили задачата!
Плувците били много умни хора. Те първо отишли при най-възрастния човек в царството. Той живеел в една малка шатра в пълна бедност.
Когато видял, че млади хора идват при него - той възкликнал:
- Какво ви води при мен, момчета - за какво ви е потрябвал един немощен старец?
- Имаме тежка задача, уважаеми господине!
Трябва да намерим подводното царство на Златния дракон, а никой не знае къде е то! Ти можеш ли да ни помогнеш?
- Сядайте - посочил им една обикновена постелка на земята стареца. Сега ще ви направя чай - защото сте мои гости - и докато си пием чая - ще поговорим за вашия проблем.
- Аллах да те благослови човече - казали едновременно младежите и ударили по едно чело в земята, покланяйки се в знак на почит към стареца
Докато пиели чая, старецът мислил, мислил и казал
- Ще отидете в залива на червените миди. Всички рибари го знаят. Ще се качите на една рибарска лодка и ще намерите скалата на чудесата. Тази скала носи щастие - но само по време на един ден в годината - и точно утре е този ден.
Като се качите на скалата - ще извикате три пъти:
- Стара змиьорке - появи се! Имаме въпрос! Когато тази водна змия се появи, ще я попитате къде е двореца на Златния дракон - и тя ще ви отговори с човешки глас. Тази змия знае всичко.
Плувците отдали с поклон, уважение към възрастния човек - и тръгнали да търсят Залива на червените миди.
Когато стигнали залива - срещнали един рибар.
- Добра среща, рибарю - ще ловиш ли риба днес?
- Аллах да ви дава здраве, господа - стягам мрежата и отивам към лодката си, за да ловя риба в открито море
- А ще ни вземеш ли за компания? Знаеш ли къде е скалата на чудесата? Трябва да намерим тази скала!
- Зная я. Идвайте с мен - отвърнал опитния рибар.
И така - качили се в лодката и навлезли в морето. По едно време рибарят казал:
- Погледнете вдясно - ей това е скалата - може да доплувате и сами вече до нея
- Благодарим ти, рибарю - казали плувците - и се хвърлили във водата.
Бързо стигнали до скалата и се сетили за думите, които трябвало да кажат.
Извикали три пъти:
- Стара змиьорке - появи се! Имаме въпрос!
От водата се показала дълга 10 метра водна змия - която проговорила с човешки глас:
- Какво ви води насам, момчета - тук не е безопасно за вас...
- Търсим подводното царство на Златния дракон - можеш ли да ни помогнеш???
-Могааааа - отговорила змиьорката - но първо ще ми дадете да си пийна малко от вашата кръв. Тя ми е необходима, за да мога да живея още хиляда години
- Готови сме на всичко - казали плувците .
Първо единият направил разрез на ръката си с острия си нож - и когато текнала кръв - момчето дало на змията да си пийне. Тя останала доволна. А после и другия плувец направил същото. След като вкусила и от неговата кръв - водната змия казала:
- Дааааа - сега вече ще имам сили за още 1000 години живот! Качвайте се на гърба ми - ще ви заведа в подводното царство на дракона.
Плувците яхнали змията и тя ги пренесла в подводното царство.
- Ето - вижте - пред вас е двореца на Дракона. На стражите трябва да кажете: Старата змиьорка ни праща - и те ще ви пуснат! А после - надявам се да знаете какво да правите!
Пратениците на царя веднага пристъпили към действие! Стражите, които пазели двореца били грозни великани, които имали златни брони на тялото си.
- Веднага спрете, непознати хора - изревали те. Ако не се махнете докато преброим до пет - ще ви отрежем главите! Тук е царството на златния дракон и външни лица не се допускат!
- Нас ни праща старата змиьорка - извикали плувците. Пуснете ни да минем!
- Аааааа, така лииии? Провикнали се стражите. Щом старата ни приятелка ви праща - ще ви пуснем. Но имате само два часа разрешение за да разгледате двореца. Ако не се махнете след това определено време - ще ви отрежем главите!
- Благодарим ви господа - казали учтиво плувците и влезли в двореца!
Дракона бил на лов - и момчетата можели да потърсят необезпокоявано дъщерята на везира.
Открили я в една красиво подредена стая с прозорец към морското дъно. Момичето било тъжно и наблюдавало различните риби и други обитатели на подводния свят.
- Здравей, Амира - тук сме за да ти предадем послание от Царя и от везира, твоя баща!
- Ах, как само ме зарадвахте - отговорило момичето. Какво да направя - само ми кажете. Много ми е мъчно за татко и нашето царство!
- Трябва да намериш слабото място на Дракона - и след това да се опиташ да го убиеш. Ако не успееш - ще се постараем да дойдем отново.
- Добре, ще опитам. Вие тръгвайте сега, че всеки момент може да се върне чудовището. Предайте на царя, че всички бивши съпруги на златния дракон са живи и здрави. Имат си отделни стаи. Дракона ги кани да му танцуват от време на време.
- Аллах да те пази, Амира! Желаем ти успех - рекли плувците и поели по обратния път.
Вечерта, когато Дракона се върнал - новата му съпруга се направила на радостна, че го вижда и рекла:
- Как мина лова, съпруже - ще пийнем ли от виното, което много обичаш?
- Дааааа! Така те искам! Приятно ми е, когато съпругата ми желае да ми угажда! Налей ми от виното, и седни в скута ми, за да ти се порадвам!
Амира наляла вино, но само се направила, че пие. Гледала да напие само съпруга си! А после му поднесла блюдо от печени риби, които Дракона много харесвал. Докато ядял и пиел, Амира го милвала нежно. И го разглеждала. В един момент забелязала точно между очите му един дълъг сребърен косъм, и го погалила и него.
- Внимавай, съпругоооо! Този косъм не трябва да го докосваш! Ако го пипнеш пак - ще ти отрежа главата!
- Но защо? Попитала Амира
- Защото той ми дава неземната сила! И аз съм най-могъщия дракон на света!
Ето по този начин, Дракона без да иска се издал, защото виното му било замътило главата!
След като се нахранил и изпил виното - Златния дракон се насладил на ласките на новата си жена - а след това заспал дълбоко!
Амира това и чакала. Внимателно посегнала с пръсти - и откъснала изведнъж сребърния косъм! Дракона умрял на мига!
След това момичето освободило предишните невести на чудовището. А после повикало старата змиьорка - която ги отвела на родния бряг.
Когато царя видял, че щерката на везира се е завърнала - и освен това води и предишно-отвлечените от дракона красиви момичета - наредил да се празнува 10 дена и десет нощи! За народа имало безплатно вино и храна - на корем!
А плувците, за награда получили право да си изберат жени от момичетата, които довела принцеса Амира!
Така - по волята на Аллаха в царството се настанили щастието, любовта и радостта от живота!