автор: misteriavechna

Вълна от тебе, Океан,
галя бреговете ти,
разлята нежно
от удоволствие,
с гъдела на тънък бриз.
Запълвам мрежите
по крайбрежните даляни,
раздавам щедро
твоите деца, скърпвам
надеждите на бедните
рибари, взряни
в неизбежността.

Изтеглил силите на
рекички и моренца,
влели пълноводна
мощ в синия ти грандиоз,
премяташ ме в солени
цикли и премеждия,
върволица от стихиен низ.
Изхвърлям прилива,
дърпана от пълнолуния,
стеснявм ивици,
роня вълноломи,
избутвм силните вълнения,
бушуващи под твоя власт.

Отливам се, завличам
жертви, в култ на
мъртвите течения-
данък за безумство и кураж.
Подгонена от дванайсет
бала вятър, надигам
смъртоносни рамене,
прегръщам в страст
до бездиханност,
разбиваща се в
пясъчня скут.
Коварно образувам
дънните си ями,
свличам те, потъвайки
към мен, оплитам те
в нишки крехки водорасли,
с медузите раздразнени,
жиля водната ти плът.

Разтърсена от ропота
на лютящи се подземни
пласти, завихрям цунамена
необузданост, помитам
пътища и суши,
заграбвам цели светове.

Добра вълна съм,
но предизвикана...