автор: Angelche

Дърво ли съм
дълбоко спуснало в земята корени,
а есен е и пъстра вече е премяната.
Дърво, с ръце протягащи се клони
небето да достигна, необятното.
Или съм птица в тези клони
оголила до болка тъжната си песен
забравила за лято и за полет
усетила от вятъра, че идва есен.
А може би съм камък?
И знам ако ме стиснеш, кръв ще пусна
съзнавам, животът ни е безвъзвратно кратък
дори и камък, после в прах ще се превърна.
И като птица с корени опитвам се да полетя
с любов изпълнена да бъда най- богата
познават ли ме другите или… греша
…за себе си оставам непозната.