автор: sav11

Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му.
„Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше задоволство и някакво блажено безвремие. Клепачите й леко потръпваха, сякаш сънува нещо. Очите й, прекрасни изумруди сега явно гледаха в един друг свят. Очите на човека са един от пътищата към душата му. Ако си добър алпинист и пътешественик ще можеш да влизаш през очите на хората и да се спускаш бавно надолу към душите им. Някои души са, като сламени колиби. Влизаш оглеждаш се и виждаш и намираш всичко бързо. Други са, като боксониери. Малки, но спретнати и подредени. Разбира се има и разхвърляни, но пак се ориентираш бързо. Други са, като Тристайни апартаменти. Трети, като мезонети, но пак с времето разбираш, кое къде е. Най тайнствени са тези, като замъците. Спускаш се в душите им и попадаш в замък. Там има много стаи, килери, долапи, ниши, и стаи с тайни входове и изходи. Има и такива, които са зазидани и зад тях не знаеш какво има и накъде водят. Има и тайни изходи от замъка, където собственика им да избяга, когато се налага.
Наскоро той разбра, че има и хора, като холограми. Хем ги виждаш, хем не са истински. Ръцете ти преминават през тях, като през илюзия.
Тя потръпна в съня си и леко се намръщи, но после се усмихна.
„Какво ли сънува” – запита се той.
Сякаш усетила, че някой я сканира и е под наблюдение, тя бавно отвори очи. Явно бързо се адаптира към настоящето и премина от света на сънищата в реалността. Очите й се усмихнаха и той усети топъл лъч от сърцето й. Тя го притегли към себе си и го прегърна, нежно, истински. Тези прегръдки са невероятни и не винаги се усещат и не винаги ви ги дават и не винаги са безусловни.
- Сънувах, че съм на планетата Любов в галактика Любов – каза тя с копринен глас.
Той се усмихна, погали я по кадифената коса и я гушна.
- Едва ли мога да опиша с думи усещането за блаженство, което изпитах в съня си – продължи тя. Сякаш бях в едно безвремие и някаква спокойна еуфория в която цялото ми същество плуваше и се къпеше в усмивки.
- Това е прекрасно – каза той.
- Да, прекрасно е – съгласи се тя и попита: - Знаеш ли защо?
- Кажи ми – прошепна той.
- Защото по едно време те видях и тебе. И ти беше там с мен.