автор: apostola

Ако утре не се съмне,
твойто утро аз ще бъда.
Ако през деня се стъмни,
слънцето за теб ще бъда.

Даже свода да пропадне,
аз отново ще го вдигна.
Гръм от Космоса да падне
от пепелта ще се надигна.

Нов- светът ще го пребродя
и във него ще си моя.
Даже бой за теб ще водя,
като Парис в древна Троя.

Ако мъртав те загубя
и пред теб отида в Рая,
пак аз вечер ще те любя
в нежна сънена омая.