автор: ivliter

Обичам да се събуждам
когато нощта си отива
с прозявката на отегчението;
когато денят
изстисква от тубите на часовете
най-свежите краски
на своите нови надежди;
когато в целувката на светлината
пускам птицата на ранилото чувство
да излети от клетката на сърцето.
Обичам да се събуждам
когато светът отваря отново очи
за поредното чудо –
животът ми в новия ден.