Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 0
Всичко: 448

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБезвремие
раздел: Разкази
автор: verysmallanimal

Огромното часовниково колело изтрополи със зъбците си, прекоси реката и почти се катурна в двора на Баячката. Казвам почти защото в горния край на двора има изкопан дълъг и дълбок трап – та баш в него хлътна колелото и тъй си остана, наклонено на една страна.
Баячката, която тъкмо пържеше мекици за внуците си, погледна през малкото кухненско прозорче и застина пред печката с набрашнени ръце, а мекиците взеха да прегарят и да пушат. От пушека очите ѝ, които си бяха без друго опулени, се насълзиха и изглеждаха като големи стъклени топчета. Малкият Метко, който тъкмо дояждаше поредната мекица вдигна поглед към баба си и като я видя така застинала, втренчена в прозореца, рече да ѝ извика, че мекиците горят, но остана така – с протегната омазнена ръка, отворил уста, сякаш да каже нещо. Двамата останаха неподвижни и безмълвни, а димът бавно изпълваше кухнята и понеже тя беше малка, се мушна под вратата, излезе на двора и се протегна нагоре. Тънък и крив като бабешки пръст, той искаше да стигне до небето, но не можа да продължи и остана да стърчи малко над покрива. Пак по това време тази част от него, която изпълваше кухничката спря да се издува и увисна във въздуха, а мекиците в тигана сякаш замръзнаха.
Човек би си рекъл, че все някой ще види какво става, ще влезе при Баячката и ще дръпне тигана от котлона. Може би някой беше видял дима, може би в главата му дори се беше появила някаква мисъл, но дори да беше така, никой нищо не направи, защото никой не помръдваше из цялата циганска махала. Две-три лястовици висяха във въздуха, едно дръгливо куче протягаше врат към къшей хляб, който беше застинал над носа му, подхвърлен от тайнствена ръка иззад оградата. Никакво движение. Никакъв звук. Мъртвило.
Оттатък реката, в селото, още секунда-две се чуваха шумове разни, но и те секнаха, всяко нещо зае някаква поза и замря. Мамин дол като че заспа. Не, беше по-скоро нещо като припадък, щото човек или звяр ако спи, все помръдва, макар и рядко. А тук ако и да изкрещеше някой с все сила, селото не би се сепнало, нямаше даже да промърмори и да се обърне на другата кълка. Мистерия!
Понеже цялата работа започна с онуй голямо часовниково колело, то лесно можеше да се предположи (ама нямаше кой!) че от Големия Часовник, дето отмерва всичките неща и казва кога нещо започва, кога свършва и колко трае – та от тоя часовник се е изсулило туй колело и се запря в двора на Баячката. А знае се – като спре Часовникът, настъпва Безвремие. Тая работа може да се дължи на някой голям катаклизъм, а може и да е причинена от нещо хептен дребно – все едно някоя мъничка песъчинка се е завряла в механизма, механизмът запънал за момент и хоп – някой чарк изскочи. Ще каже някой – страшна работа. Е, не чак толкова – има две неща, които не дават на света да спре изобщо, въпреки, че разни колелца изскачат чат-пат от Часовника. Първото е, че има три вида часовници – Най-голям, Голям и Малък. Всеки човек, всяка гад и даже всяка машинка си има свой Малък Часовник – то си ясно, щото никой не идва на земята завинаги. Голям Часовник си имат селата, градовете и пасажите от херинга – ако стане нещо, спира времето само в селото, както в Мамин дол. И накрая иде Най-Големият Часовник – той счупи ли се, такава беля става, че и херингите измират. Понеже колелото беше от маминдолския Часовник, светът си продължи напред без да се обърне дори, без окото му да мигне, а Мамин дол само му изгледа гърба. Обаче и на Мамин дол окото му не мигна, понеже когато дойде Безвремието и да мигаш и да не мигаш – все тая. Второто спасително нещо е, че баба Кондовица е, тъй да се каже, извън юрисдикцията на маминдолския Голям Часовник. Защо е тъй, никой не знае, но много вероятно е и Най-Големият Часовник да не може да я стресне. Както веднъж рече бай Руско, тя била толкоз стара, че сигурно е навила за пръв път пружината на Най-Големия Часовник. Като я гледа човек – може и така да е.
Та така – светът препускаше към светлото бъдеще, а наше село се валяше в праха и ни напред, ни назад. И ето първият звук – тихичко троп, троп – бастунът на баба Кондовица, която като разбра какво става остави парчето баят хляб, от което ронеше на кокошките, въздъхна и бавно тръгна да обикаля из селото. Трябваше да намери оная песъчинка, която бе изкарала от строя онуй колело. Бавна работа – влизаше в дворовете, надничаше из къщята, оправяше тоя или оня, ако бяха застинали в хептен неудобна поза. Дойде ред да надникне и в смесения магазин, а баш там се оказа песъчинката – Тотка, на Динко Зарзалов жена му таман се беше навела да вдигне една кутия пастет „Апетит“ от пода, а ръката на оня хъшлак Дяката – току на задника ѝ. И не само туй – отвън, пред вратата на магазина, малко настрани обърнат, самия Динко Зарзалов. И се забелязва, че вратът му тъй малко напрегнат – гаче иска да се извърне, ама нали Безвремието го скепцало, та не може. И очите му – изхвръкнали и зачервени от напъване да погледне какво, аджеба, прави Дяката със задника на жена му. Баба Кондовица се поусмихна, поклати глава и внимателно отлепи ръката на Дяката от Тоткиния задник, пъхна я в джоба му, а самата Тотка поизправи, та да не е тъй съблазнителна позата ѝ. После се върна на улицата, завъртя лекичко главата му към кръчмата, а очите му притвори – сякаш жуми от кеф при мисълта за една малка мастика при Жеката.
Майсторска работа, ей! Като се махна оная песъчинка и голямото месингово колело бавно се измъкна от двора на Баячката и се затъркаля нагоре по пътя – да се намести във финия механизъм на Големия Часовник. Капакът на Часовника хлопна, камбанката му звънна и Времето пак тръгна – ни лук яло, ни лук мирисало. Мамин дол се втурна да настигне света, а в центъра му, пред смесения магазин, Динко и Дяката се гледаха - единият с неясно подозрение, а другият със смътно чувство за вина и мъничко мерак.
Всичко си дойде на мястото – Баячката бързо извади мекиците от тигана и ги метна в чинията пред Метко, лястовиците прелетяха над къщата, а дръгливото куче щракна със зъби и хвана оня залък хляб.
Само едно нещо, сякаш, не беше наред – като се върна Времето, завари Муси циганина с една ножовка в оня трап, дето беше спряло часовниковото колело. Щото месинг, нали…Не го лови, пустия му циганин, ни Време, ни Безвремие!
...След малко пътната врата на двора на баба Кондовица скръцна, старата влезе, приседна на стъпалата пред къщата и се залови да рони хляб на кокошките.


Публикувано от Administrator на 13.08.2018 @ 19:22:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   verysmallanimal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Hopeless
автор: LeoBedrosian
764 четения | оценка 5

показвания 11013
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Безвремие" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Безвремие
от giro на 02.03.2019 @ 07:04:05
(Профил | Изпрати бележка)
Баба Кондовица е Мери Попинз на Мамин дол:))), а ти си пекъчинката, която спира времето, докато те четем!


Re: Безвремие
от verysmallanimal на 05.03.2019 @ 21:05:20
(Профил | Изпрати бележка)
Аха - Мара, поповата щерка демек :)

]


Re: Безвремие
от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 30.09.2018 @ 10:17:11
(Профил | Изпрати бележка)
Много убедително ми потвърди отколешните подозрения, че към времена и часовници човек бива да има едно-две наум. :)


Re: Безвремие
от verysmallanimal на 03.10.2018 @ 09:45:15
(Профил | Изпрати бележка)
Нали?! Поне няколко наум, ей тъй, за всеки случай :) :)

]


Re: Безвремие
от secret_rose на 14.08.2018 @ 19:24:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Обичам историите ти..


Re: Безвремие
от verysmallanimal на 14.08.2018 @ 21:57:46
(Профил | Изпрати бележка)
Това наистина много ме радва! :)

]


Re: Безвремие
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 14.08.2018 @ 13:56:56
(Профил | Изпрати бележка)
Ех Иване, то бива можене, бива, ама твоето няма спирка бе приятелю! Мъдър си, мъдър и сладкодумен... Наистина, ако нещо може да спре Най-Големия Часовник, то това са песъчинките на човешките мераци - я мерак да барнеш чужда булка, я мерак да барнеш чуждо имане, я мерак да барнеш чужда държава... все мераци!


Re: Безвремие
от verysmallanimal на 14.08.2018 @ 22:03:25
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, Ачо - мераци и лакомия! И какви песъчинки, те са си баш павета :) :)

]


Re: Безвремие
от Markoni55 на 14.08.2018 @ 17:09:02
(Профил | Изпрати бележка)
То и теб малко те забърса това безвремие, че без време се празмина с премиера във Варна. Ама на, преглътнах...Важно е да си здрав и като е писано - ще стане!


Re: Безвремие
от verysmallanimal на 14.08.2018 @ 22:00:40
(Профил | Изпрати бележка)
Няма-няма, па току се шмугне някоя песъчинка из колелата, та разтури цялата работа :) Здравей, Ваня !

]


Re: Безвремие
от lennichkata на 14.08.2018 @ 10:29:06
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно разказче! Чудесен стил! Много ми хареса. Благодаря!


Re: Безвремие
от verysmallanimal на 14.08.2018 @ 22:04:19
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти хареса :)

]


Re: Безвремие
от zebaitel на 13.08.2018 @ 20:28:14
(Профил | Изпрати бележка)
Хм, ами не е лошо от време на време да се мушва по някоя такава песъчинка в чарковете на времето! Гледай какви сладки приказки се получават след това!

Сполай ти, Сладкодумецо!


Re: Безвремие
от verysmallanimal на 13.08.2018 @ 20:42:46
(Профил | Изпрати бележка)
:) И докато е спряло времето, Плетачката изплита нови и нови разкази :)
Здравей, Zebaitel!

]


Re: Безвремие
от doktora на 02.12.2019 @ 15:05:07
(Профил | Изпрати бележка)
Пропуснал съм го миналата година, песъчинки ми влязоха в очите...
Здравеи, приятелю чудесни!!
Здрави да сме да си видим очите край брега на морето или в полите на планината!
Никос те прегръща, много малко човече...такова.)))


Re: Безвремие
от verysmallanimal на 05.12.2019 @ 08:37:16
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, док!
Да даде господ здраве, та да пием по едно! :)

]