Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | За разширяването на границите Достигайки предела си,
се изумявам, когато, затворила очи,
прескачам "смело" в нищото.
Установявам, че пътеката ми,
вместо да пропада,
проправя крачка-път на нещото,
а хоризонтът,
вместо да се приближава,
избледнява.
И сякаш си стоя на мястото
и не помръдвам ни на йота,
и само погледът ми по-далече стига -
хм, в миналото на живота.
И все по-малко знам,
а все се разширявам.
И почвам сякаш да дрънча фалшиво.
Докога да продължавам.
И мога ли изобщо, да избирам.
Изгубена във себе си, почти невидима,
побирайки дъгата на живота видимо,
намирам се. На хоризонта...
"И някак си
израстваш
до безкрайност
и се смаляваш
до невидимост"
"Във вековна гора"
bogpan
Публикувано от Angela на 21.12.2004 @ 20:37:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"За разширяването на границите" | Вход | 7 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За разширяването на границите от esme на 21.12.2004 @ 20:42:15 (Профил | Изпрати бележка) | За да се изгубиш в себе си,преди това е трябвало да се изнамериш вън.
Тогава хоризонтите са истински.
Животът ни
и той!
|
Re: За разширяването на границите от Ray (bdoych@abv.bg) на 22.12.2004 @ 10:01:41 (Профил | Изпрати бележка) | В частният случай изглежда така. Но не знам дали това е правилният подход. Винаги съм си мислела, че разширяването на хоризонтите става отвътре навън. И реално погледнато е точно така. Това, около нас, е катализаторът :)) |
]
Re: За разширяването на границите от Ray (bdoych@abv.bg) на 22.12.2004 @ 09:57:49 (Профил | Изпрати бележка) | Трудно описуемо е, наистина, и човек, понякога се обърква дали движението по спиралата е вярната посока, преди да успее да фокусира по- надалече:)
Благодаря за признанието:) |
]
Re: За разширяването на границите от Ray (bdoych@abv.bg) на 22.12.2004 @ 09:52:27 (Профил | Изпрати бележка) | все си мисля, че движението по спиралата е еднопосочен билет.
А по повод връщането се сещам за нещо, чийто автор сега не мога да си спомня:
"Не върви след мен, аз може да не съм водачът,
не върви пред мен, аз може да не те последвам,
просто върви редом с мен и бъди мой приятел" (цитат по памет) |
]
Re: За разширяването на границите от Ray (bdoych@abv.bg) на 22.12.2004 @ 09:42:49 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти е харесало. Още повече, ако съм успяла и добре да предам това, което ми е било в главата:))) |
]
Re: За разширяването на границите от Dimi на 21.12.2004 @ 21:35:07 (Профил | Изпрати бележка) | Разширяване от топло и свиване от студено. При теб е първото. Кое е топлото?
Хубав стих, Рей! Поздравления! |
Re: За разширяването на границите от Ray (bdoych@abv.bg) на 22.12.2004 @ 09:46:09 (Профил | Изпрати бележка) | Вече съм забравила законите на термодинамиката:)) Пък и не е задължително точно ние, хората, да бъдем единствено реактивни. По- скоро имах предвид механизмът на еволюиране:)) |
]
Накрая спираш да дрънчишRe: За разширяването на границите от angar на 25.12.2004 @ 17:43:58 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | И все се разширяваш, и все се разредяваш...
Накрая спираш да дрънчиш - дори фалшиво!
Много познато и приятно състояние! От което обаче необятното не става по-обятно,
необяснимото - по-обяснимо и т. н. |
Накрая спираш да дрънчишRe: За разширяването на границите от Ray (bdoych@abv.bg) на 25.12.2004 @ 20:28:50 (Профил | Изпрати бележка) | Знае ли човек!:)) |
]
Ако трябва да бъда искренНакрая спираш да дрънчишRe: За разширяването на границите от angar на 25.12.2004 @ 22:57:28 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ако трябва да бъда искрен, първата половина на стихотворението ми е много разбираема и вярна - като движението на човешкото познание по спирала - все напред и нагоре; успяваш да направиш дори и една мъничка, не крачка, а стъпка - над бездната, но друг ще продължи. А втората половина ми е като връщане назад - към мистицизма, безсмислието и неразбираемото. Можеш ли да го обясниш? |
]
Ако трябва да бъда искренНакрая спираш да дрънчишRe: За разширяването на границите от Ray (bdoych@abv.bg) на 26.12.2004 @ 11:47:31 (Профил | Изпрати бележка) | Ами нека опитам:
В живота си непрекъснато сме подложени на външни, много често непознати за нас въздействия. За да се развиваме адекватно, това предполага да можем да преосмисляме ценностите си и опорните си точки, за да съумеем да интегрираме тази част от реалността, която до този момент ни е била чужда. Това за мен е разширяване на границите. Такива стъпки човек прави непрекъснато. Но точно в момента, преди да са се утаили и заели истинското си място, човек се чувства още по- малък и изгубен. И му се струва, че дрънчи фалшиво, че не е съвсем себе си. В същото време знае, че това е вярната посока и единствено осъзнаването и приемането на цялата реалност, на живота такъв, какъвто е, ще му даде отговора на екзистенциалните въпроси и постигането на хармонията в живота.
Това е гледната ми точка. |
]
[Без заглавие] от angar на 26.12.2004 @ 12:11:55 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Наистина, когато започне да ти отговаря философ, накрая забравяш какво си го питал!
Мисля, че чрез насилие над вниманието си успях да проследя мисълта ти.
Но не можеше ли и по-простичко, без "екзистенциалните въпроси"? |
]
Re: Ех че си сложна! от Ray (bdoych@abv.bg) на 27.12.2004 @ 09:31:12 (Профил | Изпрати бележка) | Що, като ма вълнуват, нищо че не съм философ!:))
|
]
Re: За разширяването на границите от ANG на 18.01.2005 @ 12:19:21 (Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | Установявам, че пътеката ми,
вместо да пропада,
проправя крачка-път на нещото,
защото
мисля си
подобно както мрака е непроявена Светлина
така и нищото става НЕЩО само от твоето присъствие - на полета ти |
Re: За разширяването на границите от Ray (bdoych@abv.bg) на 18.01.2005 @ 12:36:24 (Профил | Изпрати бележка) | Аз се чудя коя мишка шушне по пътеката, а то какво било, цял Ангел :)
тъй де, днес съм съгласна с теб |
] | |