| Крайпътните дървета се опитват
с политналите птици да флиртуват,
но птиците дърветата не чуват,
но птиците надбягват се с колите.
И вятъра кръйпътните дървета
на танц понявга канят, ала той
търкаля бурен в обедния зной
сред прашните тревясали полета.
Дърветата дори и към колите
за поздрав споделен протягат клони,
ала колите с вятъра се гонят,
към хоризонта с птиците отлитат.
И пак сами, под ясния кобалт
на лятното небе, напразно чакат
дърветата приятелство от някой
край черния и сгорещен асфалт.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Лятна самота" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Лятна самота от mamasha на 10.08.2018 @ 09:46:11 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжно и много боли, страшно самотно и безкрайно безнадеждно - душата на лирическия герой е наистина едно огромно тъмно страдание, което бликва навън в търсене на успокоение, в търсене на упование, на приятелско докосване. Но... уви!
Никой не се интересува от нейната болка, от копнежите ѝ. Всеки е вторачен единствено в своите мисли и грижи, профучава край нуждаещия се, без дори да погледне, само да погледни към него. Колко точно усетена и майсторска алегория на нашето време!
Впечатли ме метафората "под ясния кобалт на лятното небе...". Спомних си за синия период на Пикасо - той рисува именно тъгата, душевната болка, използвайки нюансите точно на синьото (специалистите казват, че това е най-студеният цвят), в това число и кобалтовосиньото. Наистина интересна е аналогията в светоусещанета на художника и на поета.
Поздрави, Весан! Благодаря за прекрасната поезия, приятелю! |
Re: Лятна самота от Vesan (proarh92@abv.bg) на 13.08.2018 @ 16:42:41 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Юли!
Удоволствие е човек да прочете смислен и съдържателен коментар. Ти си едно от малкото изключения в сайта, които не възприемат коментирането на произведения като споделяне в лексикон.
Отново ти благодаря за начина, по който прочете стиха ми! |
]
Re: Лятна самота от elsion (negesta@gmail.com) на 08.08.2018 @ 19:13:34 (Профил | Изпрати бележка) | О, хората (без и с коли) са им всъщност приятели през лятото... Или поне на сянката им ;)
|
Re: Лятна самота от Vesan (proarh92@abv.bg) на 09.08.2018 @ 14:35:44 (Профил | Изпрати бележка) | О да, всички обичаме прохладната им сянка... :))) |
]
Re: Лятна самота от Vesan (proarh92@abv.bg) на 09.08.2018 @ 14:38:06 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Меги!
Казано от теб, наистина означава много! |
]
Re: Лятна самота от pastirka (prestizh@abv.bg) на 07.08.2018 @ 15:03:21 (Профил | Изпрати бележка) | Дърветата са моите приятели
и стихове за тях съм посветила.
А те ми дават свръх зелена сила
и своята прохлада ми намятат.
Имам няколко стихотворения за тях и не се уморявам, а непрекъснато се опитвам да ги рисувам с думи и чувства.
С твоята поезия, те не са самотни, Весан. И ти си им приятел! |
Re: Лятна самота от Vesan (proarh92@abv.bg) на 09.08.2018 @ 14:40:02 (Профил | Изпрати бележка) | Убеден съм, че в твоята поезия дърветата са нарисувани с любов и красота!
Поздрави, Мария! |
]
Re: Лятна самота от LATINKA-ZLATNA на 07.08.2018 @ 14:36:03 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, vesan!
Светъл и творчески ден! |
]
Re: Лятна самота от mariq-desislava на 07.08.2018 @ 12:48:53 (Профил | Изпрати бележка) | Това е толкова разчувстващо стихотворение, че съвсем наистина ревнах.:) Дланите дървесни няма кой да помилва, освен сигурната лятна самота.{} |
Re: Лятна самота от Vesan (proarh92@abv.bg) на 07.08.2018 @ 14:01:12 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги ми навяват самота самотните дървета край пътя... и винаги гората е толкова красива и създава усещане за споделена сигурност и сила...
Благодаря ти, Мери-Дес! :)
|
]
Re: Лятна самота от Vesan (proarh92@abv.bg) на 07.08.2018 @ 14:02:16 (Профил | Изпрати бележка) | Исках да напиша "тъга", но и "самота" става. :) |
] | |