автор: Angelche

Мислех, че има рицари…
поне така е в мойте представи,
но бронята им май е ръждива
и бързо и лесни всичко забравят,
не помнят дори босата самодива.
Тя с ефирни стъпки по думи върви,
като сянка, като диво видение,
под всяка стъпка билка цъфти,
капки роса….омая и вдъхновение.
Мислех, че има рицари…
мислех, но май съм сгрешила!
Самодивата остана в забвение,
че броните имат ръжда, беше открила!
...тихо в роса превърна сълзите си,
утринна чиста роса- откровение!