автор: MN

Няма дума да чуеш за нея добра,
облекло от елита не носи,
на ревера й алена буква от срам
обществото приши без въпроси.

Сред онези жени е, които без свян
свойто тяло продават. В замяна
получават плесници от целия свят
и безимено с присмех подмятат.

От оглозган късмет не разчита на Бог.
Не подава на просяка залък,
ако види удавник във вира дълбок,
подминава – вирее без жалост.

Тя не вие на глас и не моли наум
щом съдбата я спъне коварно,
от падение няма да вдигне триумф,
ще поеме безмълвно товара.

Няма чувство за хумор и пие на екс,
алкохолът държи я във форма –
аромат на жасмин, гола плът, а в комплект
претопява отломки от гордост.

Но удари ли пет, утро в тънък атлаз
ще приспи пошлостта без остатък.
Под клеймото изважда най-нейното Аз,
валс танцува с полуголотата.

В изнурения час живо пулсът тупти,
преди изгрев с цветята говори
и си спомня, дори ще си спомниш и ти,
колко обич е скрила в позора.