автор: Marta

През това кратко и влажно лято
маршируваха дъждовете
дъждовете бяха строени
и стройни, и интересни -
докато не ни писнаха,
додето не прекалиха,
докато не ме вкиснаха
и предизвикаха стихове...

Никак не ми се щеше
да ставам лоша, ще знаете,
само че дъждовете
в юли ми се помайват,
и се почесват зад дългите
вратове, по ушите,
изобщо не щат да си тръгват,
да им се не видят дъгите!

Дъждовете се застояха -
все се въртят наоколо,
струва ми се не смятат
скоро да взимат облака,
скоро да хващат небето -
значи да се пръждосват,
да си отиват вкъщи,
да си починат срочно.

Отпуска да си вземат!
Да си починат през август!
Вижте сега, дъждовете,
няма да ми отказвате!

Отивайте на Малдивите,
метнете се в Бора-Бора!

Аз ще ви чакам наесен.

Вярна ви, тукашна : Дора